Хематологията е наука за кръвта и кръвните заболявания – анемия, проблеми със съсирването, на белите кръвни клетки (левкози, левкемии). Именно за тази наука и за правилата за кръвопреливане разговаряме с д-р Николай Андреев – национален консултант и директор на Национален център по трансфузионна хематология (НЦТХ).
На Запад терминът е трансфузионна медицина. Защото ние контактуваме и взаимодействаме с всички други медицински специалности, когато става дума за лечение – от новороденото до най-възрастния пациент.
Обикновено се взема около 450 мл кръв. След това тя се изследва за СПИН, Сифилис, Хепатит В и Хепатит С. 100 процента осигуряваме безопасност, подчертава д-р Андреев. И обяснява как работят колегите му в трансфузионните центрове, за да гарантират безопасността на кръводарителя, а след това и на пациента; какво се извлича от кръвта – белтъци, плазма, тромбоцити и т.н.; как и колко време се съхраняват…
Професионалистите по трансфузионна хематология са малко в България, защото специалността не се финансира от НЗОК, не е атрактивна – казва притеснен д-р Андреев. – В момента нормативната наредба е такава, че нашият труд, както и продуктите не са остойностени. Само е казано, че е „безвъзмездно“. И физиологичният разтвор струва пари и е включен в клиничната пътека, а за кръвта нищо не се споменава...
За последните 10 години кръводаряванията са се увеличили и като брой надхвърлят 168 000 (над 125 000 – от мъже), което е положително като тенденция.
Какво е нужно да направи човек, който е решил да дари от ценната си течност (например - от какво да се въздържа преди това, има ли ограничения за възраст и килограми), за колко време след това ще се възстанови тя, коя кръвна група е най-рядка, защо на Запад кръвта не се купува/продава и т.н. – чуйте в разговора, вижте и сайта на НЦТХ.
