Хората нямат доверие в полицията и органите на досъдебното производство – е един от изводите, който се налага в доклада на неправителствената организация "Програма за развитие на съдебната система". Това заяви в интервю за Радио Пловдив адвокат Велислава Делчева от организацията.
По отношение на извънпроцесуалната проверка, която правят прокурорите и разследващите органи, проблемите там не са уредени в законодателството и в отделните прокуратури в страната се забелязват различни практики – например на някои места се събират прекалено много данни предварително, в други случаи – напротив.
Основна слабост в областта на превенцията и противодействието на корупционните правонарушения е фиксирането на законодателя и органите на изпълнителната власт върху санкционните механизми за въздействие върху лицата, осъществили корупционно поведение, се казва още в доклада. Все още не се разбира достатъчно ясно значението, което обоснованите, добре обмислени и правилно насочени превантивни мерки биха имали за ограничаване разпространението на корупцията – подобряването на бизнес средата, укрепването на демократичното общество и повишаване чувството за обществена справедливост и доверие в институциите.
Гореописаното явление води до фиксиране върху наказателноправните мерки за въздействие върху лицата, извършили корупционни нарушения, а тези мерки следва да бъдат оставени само за най-тежките форми на корупционно поведение, когато общественополезните цели не биха могли да бъдат постигнати с по-меки мерки. Като закономерна последица от това се наблюдава, от една страна, нисък капацитет у администрацията да открива корупционен риск и да разкрива нарушения с корупционен произход и слабата активност на контролните органи в тази насока, а от друга – липса на капацитет и ресурс у администрацията да различава случаите, в които е налице престъпление от тези, в които се касае до дисциплинарно нарушение или организационна слабост. В резултат на това администрацията или не открива, респ. – не санкционира корупцията или при най-малко съмнение сезира Прокуратурата, въпреки липсата на престъпление. Взаимодействието между прокуратурата и администрацията, в т.ч. и контролните органи, е изключително слабо и неефективно, пише още в изследването.
Друга основна слабост е неправилното възприемане на работата на Прокуратурата в медийното пространство и в общественото съзнание. Трябва да се работи в насока убеждаване на гражданите, че и най-малкото съмнение за корупция, а и за престъпно поведение въобще, трябва да бъде проверено по надлежния процесуален ред. Само така ще се ограничат случаите на ненаказуемост и ще се повиши доверието в органите на досъдебното производство, считат от "Програма за развитие на съдебната система".
В общественото пространство продължават да битуват представите, че обвинителният уклон на прокурора стои над стремежа за разкриване на обективната истина. Поради тези неправилни схващания и поради все още срещащите се случаи на прибързано образуване на дела и самоцелно повдигане на обвинения, наказателното производство продължава да се схваща като заплаха или като разправа с определени лица.
Неправилната представа у гражданите за работата на Прокуратурата има и друг аспект. Гражданите или нямат доверие в полицията и органите на досъдебното производство, или вярват, че без да е необходимо да полагат усилия и да вземат активно участие, органите на досъдебното производство ще разкрият престъпленията и техните извършители. Гражданите нямат адекватна представа за това за какво и как да сезират Прокуратурата и какво се очаква от тях след като се образува преписка. Масово липсва адекватна представа за начина на работа и правомощията на Прокуратурата.
Експертите от организацията предлагат да има текстове в Наказателния кодекс за подкуп и търговия с влияние в сферата на работа на юридическите лица с нестопанска цел, както и да се инкриминира съставянето на частен документ с невярно съдържание.
Цялото интервю с Велислава Делчева можете да чуете в прикачения звуков файл
