В институциите в България годишно постъпват между 10 000 и 12 000 искания за достъп до информация, разказа той. Около 8000 от тези искания са от граждани, а на второ място по брой подадени заявления са журналистите. Когато има отказ от страна на институциите, хората обжалват в съда и в над половината случаи отказите се отменят.
Системата в България работи. Гражданите са активни. И журналистите са активни. Трябва да кажем, че България е сравнима със западни държави като Великобритания и Холандия по отношение на ползването на Закона за достъп до информация от журналисти. В много други държави не се ползва толкова този закон. В крайна сметка това довежда до по-отчетно управление.
Мълчаливите откази от достъп до информация също могат да бъдат обжалвани в съда, но броят им все още е притеснителен, каза Кашъмов. Съдебната практика обаче винаги постановява, че мълчаливият отказ е незаконосъобразен. Санкции обаче се налагат изключително рядко.
Съдебната практика е ахилесова пета, когато говорим за достъпа, защото при достъпа до информация ние имаме нужда от бърз достъп. Колкото и да е бърза практиката, едно дело на 2 инстанции – Административен съд и Върховен административен съд – обикновено коства време от година, година и половина. Въпреки че за съдебен процес това е кратък период, когато става дума за важна информация, периодът не е никак кратък, заяви Кашъмов и припомни отказа за предоставяне на информация за проекта "Южен поток".
Не може във всички институции да има служители по сигурността, а да няма по достъпа до информация, коментира юристът.
Българско национално радио © 2018. Всички права са запазени.