Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Изчезват ли народните художествени занаяти?

Снимка: Колаж на Красимир Каменов

Преди дни, на Петровден, отбелязахме Деня на занаятите. Занаятчийството у нас е стара традиция. Практикуването й включва много дейности, свързани с ръчната изработка на вещи и предмети. 

57 групи дейности се приемат за занаяти, показват данни на Камарата на занаятчиите. Те са разделени в две категории - "Народни художествени занаяти" и "Други". Имат ли бъдеще народните художествени занаяти в днешния глобален и технологичен свят- това е дискусията в "Посоките на делника". За перспективите пред занаятите говорим с Тони Симитчиева- председател на Регионалната занаятчийска камара в Пловдив и заместник председател на Националната занаятчийска камара. Всъщност Пловдив е добър пример за това как се пазят занаятите:


"Трудно е на занаятчиите с художествени занаяти. Някои са принудени да променят това, което правят, за да могат да го продават...Необходимо е и държавата, и общините да помагат на занаятчиите...Ние в Пловдив сме добре- имаме улица на занаятите, правим изложби и хората ни работят...Могат още да се подобрят нещата...В другите градове не е така, а трябва да се даде шанс на майсторите...Деца трябва да се водят при тях..."


Митко Младенов е председател на управителния съвет на Регионалната занаятчийска камара във Видин. 

"Във Видин от години има идея за улица на занаятите, но по една или друга причина все още не е осъществена. Имаме членове на камарата, но много от тях не са си платили членския внос и на практика не са легитимни. Но това е защото нямат пари...Трудно е. Трябва намеса на държавата...Улицата на занаятите, която толкова искаме все още не можем да я направим..."


Петър Иванов е майстор ковач. Работилницата му се намира в село Дъбова махала. Той смята, че липсата на пари също води до това занаятите да изчезват. Изделията, които той изработва са скъпи и като материал, и като работа, и като краен продукт. 
"Само българи, работещи в чужбина имат пари да купят порти, огради и парапети от ковано желязо. В нашия край всичко загива... Да се надяваме ние да оцелеем...Хора, които работят в чужбина и имат заделени пари, са клиентите ми...Няма интерес към занаята..."- смята ковачът.

В регистъра на занаятите са посочени 57 такива в две категории:

I. Народни художествени занаяти

1. Художествена обработка на кожа; 2. Изработване на изделия от кожа; 3. Изработване на накити; 4. Изработване на изделия от ковано желязо; 5. Художествено леене; 6. Звънчарство; 7. Ножарство; 8. Изработване и ремонт на старинно оръжие; 
9. Везбарство; 10. Художествено плетиво; 11. Изработване на национални кукли; 12. Изработване на художествена керамика; 
13. Грънчарство; 14. Художествена обработка на дърво и дърворезба; 15.Изработване на художествени тъкани; 
16. Гайтанджийство; 17. Изработване на национални костюми; 18. Изработване и ремонт на български народни музикални инструменти; 19. Художествена обработка на камък; 20. Бакърджийство /медникарство/; 21. Изработване на дървени съдове и предмети за бита, копаничарство; 22. Ръчно килимарство
II. Други

23. Леярство на камбани; 24. Изработване на стъклени изделия чрез духане на стъкло; 25. Рисуване и гравиране върху стъкло;
26. Ръчно книговезване; 27. Изработване и ремонт на съвременни музикални инструменти и аксесоари за тях; 
28. Изработване и ремонт на изделия от мед /бакър/ и сплавите й; 29. Часовникарство; 30. Гравьорство; 31. Изработване на камини, кахлени печки; 32. Изработване на елементи и монтаж на облицовки на стрехи; 33. Покривни работи - редене на керемиди, поставяне на улуци, изграждане на комини; 34. Коминочистене; 35. Тенекеджийство; 36. Калайджийство; 
37. Ковачество; 38. Изграждане на кладенци; 39. Каменоделство; 40. Точиларство; 41. Ключарство; 42. Бъчварство; 
43. Коларство; 44. Кошничарство, изработване на рогозки и метли; 45. Тъкачество /платно, аби, пътеки, черги, китеници и сродни/ и мутафчийство; 46. Седларство и сарачество; 47. Обущарство; 48. Шапкарство; 49. Въжарство; 50. Производство на боза /бозаджийство/ и шекерджийство, производство на изделия от захарен сироп; 51. Вулканизация; 52. Поправка на велосипеди; 53. Шивашки услуги; 54. Тапицерство; 55. Ръчна изработка и ремонт на мебели; 56. Ръчна изработка на табели и реклами; 57. Фризьорство
 
 
Куман Жеков е грънчар. Той е от Харманли, но от почти три години е във Враца. Наскоро получи награда от община Враца в кампанията "10 причини да остана в моята Враца". Настроен е оптимистично за бъдещето на занаятите.

"Наградата ме изненада. Все пак аз съм от Харманли...Работа с деца и интересът е голям...Ще разкрия три работни места за направата на сачове, а аз ще си работя керамиката... Хората идват не само да купуват, но и да гледат...Откакто работя в етнографския комплекс, идва и майстора на кованата мед- в неговото ателие и има хора...".

Според видинчани, има още фактори, които влияят на бъдещето на занаятите:

"Изчезват занаятите. Като няма къде да се видят, то няма и как да си купиш нещо...Китайските ментета също пречат на майсторите...Има майстори в махалата. Правят подкови. Хубаво е да има майстори занаятчии..."

Предстои времето да покаже дали държава, община и занаятчии ще заработят заедно, за да запазят за идните поколения богатството от труда на златните майсторски ръце. 

Всичко по темата можете да чуете в звуковия файл.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

С какви послания и амбиции тръгват към предизборната кампания политическите сили?

На 9 юни ще отидем до урните за поредните предсрочни парламентарни избори и за народни представители в Европейския парламент. Официално предизборната кампания ще започне на 10 юни, но неформално тя стартира веднага след като падна кабинетът Денков. В последните дни сблъсъците между основните парламентарни сили са фокусирани върху служебния кабинет на..

публикувано на 23.04.24 в 12:08

Енергиен преход към чиста енергия при конкурентни цени

Сигурността и достъпността на енергията са важна предпоставка, за да имаме конкурентна европейска индустрия. Това заяви председателят на УС на Асоциация на индустриалния капитал в България Васил Велев на конференция на тема "Устойчива и ефективна енергийна система за стабилна и сигурна икономика", която се проведе в София. Проявата беше..

публикувано на 22.04.24 в 16:05

Информационен портал подкрепя развитието на енергийните общности

Българските граждани вече могат да използват информационната платформа "Енергия за гражданите в България" , насочена към подпомагане на развитието на енергийните общности . Платформата е резултат от близо 3-годишна работа на европейския проект SHAREs. За България тя се изпълнява от Черноморския енергиен изследователски център, а координатор е..

публикувано на 22.04.24 в 16:03

Жителите на село Вещица искат параклис

Село Вещица ни посреща със свежест, чистота, зеленина и песен на пойни птички .  Това е населено място, което не може да бъде забравено. Първо поради името си, което е наистина необичайно и второ, когато дойдеш в него, оставаш завинаги запленен от прекрасната природа. Чистота, спретнатост, свежест струи от накацалите къщички. Макар и семпли, те..

публикувано на 19.04.24 в 12:00
Красимир Георгиев

Красимир Георгиев: Трябва да се промени философията на законодателството ни

България вече няма да бъде една от двете страни в Европа с максимално допустима скорост на движение от 140 км/ч по магистралната мрежа.  Скоростта по аутобаните ще бъде свалена до 130 километра със закон.  В правителствения законопроект се предвижда въвеждане на наказания за нарушаване на средната скорост.  Възможно ли е да се намали пътнотранспортният..

публикувано на 18.04.24 в 11:00

Звуци в тишината: Изчезващата роля на предмета "Музика" в училище

Спокойно можем да кажем, че музиката е една от основите на човешката култура. Още откакто хората са блъскали с кости по земята и по камъните, създавайки ритъм, тя е била олицетворение на общността и чувството за споделеност. Още оттогава човечеството е било наясно с това какво е музиката и какво носи тя, но в днешни дни изглежда, че това разбиране..

публикувано на 17.04.24 в 11:00

Един от трима съвременни българи би защитил родината във военен конфликт

На фона на няколко сериозни военни конфликта, дори близо до нас, едва 30% от българите заявяват, че биха се били за страната си, ако има война . 42% не биха, а останалите от запитаните се колебаят и не знаят как да отговарят. Ние се нареждаме по-близо в нагласите си до западните европейски държави, отколкото до източните. Това показват резултати от..

публикувано на 16.04.24 в 12:40