Изграждането на паметника е съпътствано от изключително много трудности, затова и откриването му се случва 4 години по-късно от предвиденото, разказа историкът от Регионалния исторически музей във Видин Христина Кирилова:
"Средствата не стигат и това довежда до завършването на паметника на един много по-късен етап. Но наистина много голяма е била заслугата на всички, които са се включили, за да се осъществи този грандиозен проект за това тежко време, все пак тече Втората световна война, средствата не стигат. Но видинчани се поздравяват, както и всички, които са милеели да видят този паметник завършен. Той е предаден от началника на Шеста пехотна Бдинска дивизия полковник Рафаил Банов на кмета Цоко Байчев, който поема ангажимент да се грижи и да стопанинсва паметника на Бдинци..."
Идеята за паметника възниква след тежките боеве на Чаталджанската позиция, когато полкът губи половината от личния си състав. Останалите офицери и войници решават да увековечат паметта на своите загинали другари. Желанието им е паметникът да показва устрема на славния Трети пехотен Бдински полк във войните за национално обединение. Въпреки ограничените средства това се случва с проекта, реализиран от художника Никола Кожухаров и архитект Георги Стойков, обясни Христина Кирилова:
"23 проекта се включват. Те са изложени в Художествената академия в София, може да се видят, хората да ги оценят, художественият съвет ги разглежда и дава своят оценка. За съжаление, впоследствие нашият паметник е на хората, които печелят реално втората награда.1 200 000 лева е била сумата, която е предвидена, за да се изгради паметникът...За голяма радост на всички той успява да изрази точно тази идея, които са искали неговите възложили..."
Бронзовите фигури на паметника са отлети в леярната на Никола Радев и Никола Ганев в София. Една от тях се различава от останалите и това не е случайно, обясни историкът:
"Радетелят тук и човекът, който толкова много иска да има паметници във Видинския регион - о.з. полк. Петър Кръстев, а това е и човекът, който впоследствие, имам вече сериозни доказателства, че може би са негови и думите, изписани на лицевата част на паметника: "Величието на родината се гради върху костите на ония, които достойно живяха и умряха за нея". Не случайно може би човекът, който носи знамето на паметника, е именно подофицерът от 51 пехотен полк, който също е формиран във Видин по време на Първата световна война, тогава като командир на полка полковник Петър Кръстев лично предава знамето на подофицера и го зарича наистина, ако може да спаси светинята. И може би не случайно именно неговият лик е сложен на паметника на Бдинци."
Вестник "Просвета" посвещава на откриването на паметника броя си от 23 април 1944 година. В него са публикувани сведения за бойните полета на полка, поздравителни слова и телеграми, снимки. Поместен е и списъкът на дарителите, сред които правят впечатление имената на много българи от селата на Кулска околия, откъснати от България по силата на Ньойския договор.
Повече може да чуете в звуковия файл.
В рубриката "На раздумка с Яна Маринова" днес ви срещаме с едно трудолюбиво българско семейство. Това са Звезда и Викенти Водови от видинското село Гъмзово, които са пример за един щастлив и хармоничен съвместен живот. Звезда е работила като счетоводител, Викенти по професия е енергетик, също така е и инструктор по плуване. Те са от тези..
Приключи едномесечно почистване на Видин, което започна на 22 март- Световния ден на водата и приключи на 22 април- Денят на Земята, обясни видинският еколог Богомил Петров: "За един ден не може да се почисти, то и за един месец не може, но все пак в училищата изпратихме известие и в детските градини и всичко започна на 22 март от детска..
В парка в центъра на село Търнава, община Бяла Слатина, децата от местното училище отбелязаха Световния ден на Земята. Показаха постери с послания, засадиха дърво, говориха за Земята и мястото на хората. "Децата на Търнава определиха Деня на Земята за неин рожден ден. Така съвместно кметство, училище, читалище проведохме един чудесен детски..
Въпреки че са надживели динозаврите, днес есетрите са най-застрашената от изчезване група животни в света. От шестте вида есетри, които са се срещали в Дунав, вече са останали само четири. Чигата е застрашена от изчезване, а моруната, пъстругата и руската есетра са със статус на критично застрашени. Oпазването и възстановяването на техните популации..
Нови археологически проучвания на Гушовския манастир край Чипровци сочат за по-ранната история на светата обител. След извършени няколко сондажа и стратиграфски наблюдения около черква на манастира са открити множество фрагменти от стенописи с доста сериозни запазени изображения. Благодарение на стенописите и последващото им проучване е установено,..
С доброволен труд и дарение ремонтираха покрива на храм "Възкресение Христово" в подножието на Алботинския скален манастир. Идеята е на кметството на видинското село Градец, откъдето са договорили местна строителна бригада, която да извърши безвъзмездно нужните строителни дейности. Финансовата подкрепа за материалите е на Видинската митрополия,..
"Грозното патенце" ще оживее на сцената на видинския куклен театър. Своя оригинален прочит на любимата приказка от Ханс Кристиян Андерсен ще представи Никола Стоянов. Това е режисьорският дебют в кукления театър на популярния кино и театрален актьор. "Видинската публика ще я изненадаме с нашето различно грозно патенце. Един много симпатичен..