Адвокат Десислава Каменова: Най-важното в живота е любовта

Десислава Каменова е възпитаник на Профилираната природо-математическа гимназия "Екзарх Антим I" - град Видин. До 1995 година живее в родния си град, след което заминава да следва право във Варненския университет, а после в УНСС в София.

Дипломира се през 2001 г. и  оттогава работи като адвокат на свободна практика в София. От 2007 г. е и медиатор, а в момента е докторант в катедра "Реторика” в  Софийски университет "Св. Климент Охридски”, направление "Невербална комуникация”.

Десислава Каменова остава изцяло свързана с Видин, с Дунава, с атмосферата на града.

Като малка Деси прекарва всичките си лета във влашкото село  Неговановци. Казва, че е била прекалено послушно дете, обичала е да помага в полската работа, в градината, да плеви, да сади. От което най-доволни са били баба ѝ и дядо ѝ. С умиление си спомня баба си, която е говорила с нея само на влашки и когато започва да пише в първи клас  се появяват трудности - смесва двата езика. Родителите ѝ нямат претенции да учи в по-доброто училище, затова посещава училището, което е най-близо до вкъщи. Кандидатства в математическата гимназия и е приета. Има прекрасни преподаватели и хубави спомени. Но един учител играе основополагаща роля в нейното развитие и я поощрява в това да се опитва да прави неща, които не е предполагала, че може.

"Кой ме накара, кой ме поощри да направя това нещо? В един момент си казах, да намерих виновника! Казвам го това с много умиление. Това беше една моя госпожа в математическата, предметът не беше основен, час по философия или психология, предметът не е важен, важна е госпожата. Това беше г-жа Тлачинска. Една не много висока жена, но много ведра, много усмихната, много положителна и майчински настроена всички. И тя ни даваше примерно  цитат от Ницше, Шопенхауер и ни казваше "Пишете ваши разсъждения!". По-интересното е, че си даваше труда да разговаря с нас и индивидуално, което е изключително важно. Това ставаше с такива приятелско-наставнически разговори, които провеждаше тази наша учителка. Тя ми казваше: "Деси, не е нужно да разбираш всичко, моето момиче, просто продължи да го правиш." И сега си давам сметка колко е било важно това. Тя ми даде усещането, че мога. Спомням си че ни каза: "Вижте, деца, вие цял живот ще откривате какво можете да правите. Може и на много по-късен етап да откриете, което искате да правите. Това, че сте едно днес, не значи, че утре няма да откриете нещо друго. Не спирайте да го търсите това нещо." И ето  заради това аз на 30- годишна възраст седнах да пиша това нещо. И си казах ето, това е Тлачинска! И затова смятам, че началните учители  са изключително важни фигури в живота на децата, на обществото. Защото с малки жестове могат да бъдат мощен катализатор за промяна във всяка насока."

Работата ѝ като адвокат започва веднага след като се дипломира. Вписва се в адвокатската колегия като адвокат през 2001 година.  Според нея "това е сериозна работа, защото това са интересите на хората. Е, не е само за лоши неща, хората отиват при адвокат и за хубави неща, например като си купуват жилище или как да постъпят, за да не си навлекат проблеми в бъдеще. Трябва да се търси съвет профилактично и от адвокат. Съдебната система е мястото, където  всеки да отиде и да получи защита, опека, усещане за сигурност, за справедливост, за честност. Но усещането за това дали нещо е справедливо не е толкова трудно понятие, то е усещане."

Десислава Каменова работи като медиатор. Медиация идва от латински  и означава  "посреднича“.  Българският Граждански процесуален кодекс отдавна предвижда възможността за доброволно разрешаване на спора, поставен пред съда. Това е вид помирение, което е един по-неформален способ за доброволно разрешаване на спорове. "Аз имам една друга теза, че медитацията и медиацията имат много общо. Защото като помедитираш, ставаш по-сговорчив, та можеш и да се споразумееш. И не са толкова чужди думи. В момента се изграждат центрове по медиация към съдилищата. Най-големият плюс на тази процедура е, че хората могат със собствени думи да си кажат какво им тежи. А хората имат комплексни проблеми.  Процедурата е много благодатна за решаване на проблеми, но ние много внимателно трябва да подхождаме. Темата ми на дисертацията е свързана с медиацията."

За ученето 

"Ученето за мен е най-спасителната думичка. На много ранен етап от живота си просто казах: Ето, това е, което ще ми помага на мене. Трябва да уча и да сполуча. Седя си и си чета, и си подчертавам и това ми даваше спокойствие. Повечето хора във Видин работеха в Химическия завод и аз си спомням много изморени хора в автобуса, които се прибират, и аз си казах: "Това ли ме чака мене? Да съм толкова уморена и да нямам сили да чета." Аз го виждах това и то ме притесняваше. И си казвах, край, свършва училище и аз какво ще правя без учене." 

Любовта

"Най-важното в живота е любовта.  Дядо Гаро, който е в Генерал Мариново, той е дядо на моя съпруг, казва, че човек трябва да има птиче в сърцето. Без птиче на сърцето, нищо не става, любов, желание и смисъл."

За първата  си книга "Лукиана. Къси разкази"

"Преди време за новата година си обещах, хайде аз ще споделям повече с другите. И това споделяне трябваше да е под някаква форма, нали. Пък в главата ми се появяват някакви мисли, изречения, но  аз досега съм ги изхвърляла реално.  И сега просто взех да ги събирам тия мисли. ходя си, нещо видя, нещо се случи, хоп – и се появи някое изречение. Хващам го.  Сядам вечерта и си го написвам и така ми олеква.  И си пиша. Започнах да ги споделям първоначално с мои приятели в социалните мрежи."

Към слушателите

"Пожелавам здраве, защото без здраве, няма сили за любов. И да споделяме."