Д-р Екатерина Бомерт – специализант и докторант във Варна, участва в екипа, разработил първия биопродукт у нас за лечение на роговица. Д-р Щефан Баарфус - асистент в катедрата по психиатрия на Медицински университет – Варна и практикуващ специалист в клиниката по психиатрия в Университетската болница „Св. Марина“ във Варна. Д-р Гиоргос Андронико – лекар в Отделението по неврохирургия в Окръжна болница „Св. Анна“ във Варна. Това е една малка част от многобройната мултинационална общност от млади хора, идващи от цял свят, избрали да учат медицина в Медицински университет – Варна и намерили поле за реализация в нашата страна.
Към момента във варненския медицински университет се обучават близо 1600 чуждестранни студенти от 48 държави, като повече от половината са от Германия, следвани по численост от британските студенти. „Над 90% от нашите студенти са граждани на страни-членки на ЕС“, пояснява проф. Албена Керековска, заместник-ректор по учебната дейност. „В последните години все повече нараства броят на кандидатите от Ирландия, Испания, Австрия и Италия.“ Тук се обучават още студенти от Белгия, Франция, Дания, Норвегия, Финландия, Швейцария, Холандия, Гърция, Португалия, Люксембург, Беларус, Сърбия, Израел, Турция. Има студенти и от САЩ, Канада, Австралия, Япония, Ямайка, Обединени арабски емирства, Южна Корея, Боливия, Палестина.
С всяка година кандидатстудентските кампании за чуждестранни студенти протичат в условията на все по-нарастваща конкуренция – за едно място се борят трима или повече кандидати. Изпит по биология и химия, както и изпит по езикова компетенция са бариерата, която успяват да преминат само тези, показали нужните знания и умения, за да учат за дипломите, признати във всички страни от ЕС,
Веднъж прекрачили прага на мултинационалния университет, студентите попадат в среда с много възможности да учат избраната специалност и да се развиват. Групите са малки, средата е приятелска, а преподавателите са индивидуално ангажирани с всеки един студент. Клиничното обучение, като част от общото обучение на студентите по медицина, е заложено в учебния план на по-ранен етап в сравнение с по-голяма част от страните, от които идват студентите.
Студените могат да изберат и да тръгнат по пътя на науката, за което ще срещнат пълната им подкрепа. Така, както избира да направи д-р Екатерина Бомерт. След като се дипломира в МУ-Варна и след повече от две година работа в Бад Хомбург, д-р Бомерт се завръща в България, за да направи своята докторантура и за да специализира очни болести. Научната и дейност е свързана с разработване на носител за първия биопродукт в България за лечение на роговицата, който спомага за обновяване на роговичната повърхност при различни дегенеративни състояния. Тя използва базата и условията на Лабораторията по транслационна медицина и клетъчна терапия на университетската болница „Св. Марина“ във Варна.
На практика голяма част от завършилите във варненския медицински университет чуждестранни студенти се завръщат в родните си страни, за да практикуват медицинската професия там. Друга част обаче, като д-р Щефан Баарфус от Германия и д-р Гиоргос Андронико от Кипър, решават да останат в България. Д-р Баарфус е асистент в Катедрата по психиатрия на Медицински университет – Варна и същевремненно практикуващ специалист в Трета клиника по психиатрия във варненската университетска болница – водеща в областта на старческата психиатрия. Д-р Андронико от Кипър пък е лекар вече близо две години в Отделението по неврохирургия в Окръжна болница „Св. Анна“ в морската ни столица.
За студентите от четвърти курс по медицина Шасоа Ариф от Великобритания и Зарина Брейди от Ирландия пътищата на науката също са отворени. Те вече са се насочили към нелеката област на неврохиругията. След като представят свои разработки на 17-тия Европейски конгрес по неврохирургия във Венеция и участват в провелия се във Варна през изминалата година курс по спинална хирургия на международното дружество AO spine, те ще представят свой проект на тазгодишната конференция на Световната федерация на неврохирургичното общество, която ще се проведе през март в Белград.
На днешния 20 април по стар стил отбелязваме 148 години от избухването на Априлското въстание. По нов стил го отбелязваме на 1 май - датата, на която е трябвало да избухне въстанието. Макар то да завършва неуспешно, оставя трайна следа в българската история, като бележи връх в дейността на българското освободително движение. Във Варна..
За девета поредна година на площада пред катедралния храм "Успение Богородично" във Варна беше дадено началото на традиционната благотворителна кампания на сдружение "Аз вярвам и помагам" за събиране на капачки, с цел финансиране на купуването на медицинска апаратура и втора детска линейка за малки деца и новородени. Още в началото на събитието..
11 души бяха ранени, след като автобус с българска регистрация, пътувал от Истанбул за Добрич, се преобърна в Турция. Състоянието на двама от пострадалите е тежко. Автобусът е излязъл от платното, ударил се в дърво и се преобърнал край градчето Каваклъ в област Къркларели, на 50 км от българската граница. В превозното срество е имало 14 пътници, сред..
Днес ще е предимно облачно, главно по Черноморието и в югоизточните райони с валежи от дъжд. По-слаби и на по-малко места ще са в Североизточна България, а привечер там ще започне намаление на облачността. Ще духа слаб до умерен вятър от север-североизток, който по-късно следобед ще се обърне от северозапад. Дневните температури ще останат близки..
2 май ще бъде неучебен ден за всички ученици в страната, реши министърът на образованието Галин Цоков. Така почивните дни за децата ще са от 1 до 6 май, включително.
Тази събота предстои поредната акция по предаване на капачки и стотинки, организирана от сдружение "Аз вярвам и помагам" . Със събраните средства ще бъде закупена медицинска апаратура в помощ на най-малките. Този път организаторите са предвидили огромна стена от LED екрани, на която ще се предава на живо случващото се в базата, където се извозват и..
Актуализация на основните месечни заплати на кметовете на варненските райони и села в общината гласува комисията по финанси и бюджет към местния парламент. При определяне на възнагражденията е взет под внимание броят на жителите. Затова най-висока ще е заплатата на кмета на район „Приморски“ – 4 800 лева. Кметовете на районите „Одесос“ и „Младост“ ще..