Богата е историята на Самоков, за което свидетелстват и многобройните обекти, привличащи хиляди туристи. Още от създаването си през Средновековието градът се оформя като мултикултурно средище, в което съжителстват различни вероизповедания. Свидетелство за това е и запазената до днес Байракли джамия – паметник на културата с национално значение. Предполага се, че е строена около 1845 г. по заръка на Мехмед Хюсреф паша. Директорът на Историческия музей в града Веселин Хаджиангелов обяснява, че единствените запазени документи за построяването ѝ са в архива на един от зографите – Христо Йовевич. Сред документите има няколко оригинални проекта за стенописната декорация. Изображението (на джамията) може да се види върху фотографски материали и пощенски картички от края на XIX в., допълва Веселин Хаджиангелов. Архитектурата ѝ не се отличава от останалите джамии, строени в същия период – молитвен дом с квадратен план, ориентиран на югоизток към свещените градове – Мека и Медина, с молитвена ниша – михраб.
Събеседникът ни допълва, че от строителната техника е видно, че е дело на български майстори и е убеден, че стенописната украса прави паметника уникален:
Доколко стилистичните черти на рисунъка, характерен за християнското изкуство, са повлияли на изписването на джамията? Г-н Хаджиангелов пояснява, че:
Точно това отличава този паметник от всички останали. Типичната мюсюлманска украса за молитвени домове е изобразяването на тугри (султански печати с калиграфски орнаменти – б.а.), подписите на султана, текстове от корана, геометрични фигури. В тази джамия декорацията е пищна, характерна за бароковата орнаментика на обществени сгради в Централна и Източна Европа. Има вписани, умело замаскирани с растителни елементи кръстове, което също показва християнския характер на зографите. Впечатление прави еврейската звезда на купола. Изписването ѝ в мюсюлмански храм се обяснява с факта, че този соларен символ е известен от зората на човечеството и е поставян на всякакви култови сгради. Така че няма никаква скрита връзка между юдаизма и мюсюлманството.
Може ли да се говори за общ художествен вкус в религиите и по-специално в християнството и мюсюлманството?
Най-вероятно да, казва историкът Веселин Хаджиангелов. В тази късна за Османската империя епоха границите са отворени, хората имат възможност да пътуват извън пределите на империята. Контактите и културните отношения с по-богато устроените християнски държави влияят със своите достижения в изкуството. Когато Мехмед Хюсреф паша идва за откриване на джамията, мюсюлманските сановници са изненадани и възмутени от украсата, защото тя се различавала от представите им за изписване на молитвен дом. Те поискали декорацията да бъде заличена, защото е направена от неверници, християни, и имала светски характер. Красотата на изписването толкова силно въздействала на Мехмед Хюсреф паша – човек с високо образование, дипломатическа и военна кариера – че той отказал. Единственият компромис бил да се замаже михрабната ниша с изобразени джамии от Мека и Медина – стенопис, открит при реставрацията. Така че съществува приемственост. Да не забравяме, че в по-богатите домове и на мюсюлмани, и на християни е имало традиция да се прави декорация с много орнаменти.
След реставрацията на Байракли джамия е решено тя да се превърне в пространство където да се експонира османското културно наследство, защото не бива да забравяме, че то играе съществена роля в живота и в културата на България, казва в заключение Веселин Хаджиангелов.
Снимки: bg.wikipedia.org, samokov.info, bgglobe.net
"Човекът не знае пътя към небето, но конят го знае", гласи поговорка на траките. Затова тракийските царе задължително са изпращани в отвъдното заедно със своите коне. Заради многобройните могили с погребения на владетели от елинистичната епоха,..
Иновативен музеен обект отваря врати във военното гробище край Тутракан. Мемориалът "Тутраканска епопея – 1916" е в построена за целта нова музейно-експозиционна сграда. Тя включва редица нови технологии, които потапят посетителя в историята на..
На 17 април преди 80 години е последната, най-жестока бомбардировка над София по време на Втората Световна война. На този ден по обед, през 1944 г., 350 американски бомбардировача, придружавани от изтребители "Тъндорболт" и "Мустанг" хвърлят над София..
Иновативен музеен обект отваря врати във военното гробище край Тутракан. Мемориалът "Тутраканска епопея – 1916" е в построена за целта нова..
На 17 април преди 80 години е последната, най-жестока бомбардировка над София по време на Втората Световна война. На този ден по обед, през 1944 г.,..
"Човекът не знае пътя към небето, но конят го знае", гласи поговорка на траките. Затова тракийските царе задължително са изпращани в отвъдното..