„Достойнствата и предимствата на нашия град са много. София има много голям потенциал. Нашата задача е да го развием, да го разкрием и да го представим.” Това каза в интервю за Радио България кметът на София Йорданка Фандъкова във връзка с кандидатурата на града за Европейска столица на културата през 2019-а година.

„София като един от най-старите градове в Европа притежава изключително богато културно-историческо наследство и затова през последните години инвестираме средства в неговото разкриване, реставриране и експониране” – посочва тя. „Миналата година отворихме за посещение подземния археологически музей под базиликата „Света София”. Над 30 хиляди души са посетили музея, както софиянци, така и много гости от страната и чужбина. Преди няколко години, когато създадохме най-голямата меценатска общинска програма „Култура” за финансиране на външни проекти, заложихме специален приоритет „Културно-историческо наследство”. По него вече финансирахме много проекти, както за реставрация на икони в църквите от Софийската Мала Света гора, така също и за реставрация на храмове. От няколко години работят екипи и на крепостта Урвич, която е на територията на Столична община. А във връзка с изграждането на метрото над 5.5 милиона лева бяха инвестирани в разкриването на археологическите останки в сърцето на града. На територия от над 20 хиляди квадратни метра са разкрити останки от древна Сердика. Ще си припомним, че император Константин, за когото Сердика е бил любим град, е възкликнал: „Сердика е моят Рим”. Всичко това предстои да бъде експонирано и да бъде отворен този открит музей, който със сигурност ще привлича много туристи. Богатото ни историческо наследство е ресурс на града, но най-големият ресурс са хората, творците, десетките музеи, галерии, театрите, пълни с публика. Това е потенциал, който искаме да развием, за да привлечем много хора, защото културата е част от икономиката на града.”

Инициативата „Европейска столица на културата” е гражданска. Известно е, че работите много добре с неправителствения сектор. Включват се и доброволци. По какъв начин участва този сектор в подготовката за кандидатурата на София?

„Още от самото начало подготовката започна заедно с десетки дискусии, с анкети, с привличането на идеи. Над 15 000 граждани се включиха със свои идеи за София. Много неправителствени организации, млади и креативни хора работят за нея. Европейските, а и световните практики показват, че модерните изкуства се развиват в нови пространства и то такива, които са запуснати, не са привлекателни. А по този начин се развива градът и се привличат инвеститори. Ние заложихме няколко подобни идеи и вече в част от тези места различни граждански организации развиват или пък ги подготвят за активна дейност. Такова е например трамвайното депо на бул. „Мария Луиза”. Както и пространството пред гарата. Младите хора от „Ъндъргара” и други организации имат желание и готовност за превръщането му в място за културни индустрии. С решение на Столичния общински съвет беше отделено място на метростанция „Джеймс Баучър” за подземен театър. То е предоставено на Съюза на артистите в България. С младите хора от „София диша”, които направиха един от най-любимите фестивали в София през последните години, пък работим за оживяването на бившия хладилен завод.”

Според Йорданка Фандъкова фестивалната програма е ключов момент в кандидатурата на София за Европейска столица на културата. Неотдавна завърши XVIII издание на София Филм Фест – един от най-престижните и интересни кинофоруми в региона, който гостува и в други български градове. Завърши и Софийският театрален салон.

„Този период е много любим за мен, защото тези прекрасни фестивали се застъпват и София от сцена на киното се превръща в сцена на театъра” – споделя столичният кмет. „Тук бяха показани най-добрите постановки от много театри в страната, разбира се, и от софийските театри. Имаме и музикални фестивали. Някои от тях са вече сериозно утвърдени като Sofia Jazz Peak например. Работим в тясно сътрудничество с Фестивалната асоциация и на тях разчитаме на идеи за развитие на нови форуми. Нови фестивали се появиха буквално в последните години. Те са насочени към по-младата и съвременна публика. Един от най-любимите е мултижанровият „София диша”. Наред с утвърдените за него места като улиците „Шишман” и „Пиротска”, предвиждаме тази година да разработим и нови пространства. Разчитаме много на младите хора. Те имат страхотни идеи.”

По какъв начин тези инициативи променят пространството на града и допринасят за позитивизма на всички, които го обитаваме?

„Младите хора може би не помнят изгорялата сцена в Борисовата градина, която ние възстановихме преди няколко години. Тя е любимо място за много събития, включително БНР участва и организира някои от тях. Да припомня, че Мостът на влюбените при НДК вече се утвърди като картинна галерия на открито до такава степен, че хората чакат с нетърпение отварянето на сезона, а желаещите да се представят там се подреждат на опашка. И минувачите се докосват до изкуството. Да не говорим за концертите на открито, които станаха част от календара на София. „Опера в парка” е един от любимите фестивали, провежда се в парка на Военна академия. Очакваме тази година интересни събития в парк „Врана”. Ще издам, че за него има много добра идея на Софийската филхармония.”

Има ли нужда кандидатурата на София като европейска столица от свои посланици? Знаем, че такива са Тото Кутуньо, Патрисия Каас, Пиърс Броснън…

„Ние сме щастливи, че нашият град вече има своите посланици и те се увеличават непрекъснато. Андреа Бочели подкрепи кандидатурата, Енио Мориконе също. Сесилия Атиас я подкрепи и пожела да бъде посланик на София, не само на кандидатурата. Очакваме Силви Вартан, за която бе прието предложението да стане почетен гражданин на София. Тя участва включително с финансова подкрепа на Музея за история на София, който в момента изграждаме. София е град на Европа с богатата си култура и история, така че очакваме все повече хора да се включат в подкрепата й.”

Кои са партньорите на София за нейната европейска кандидатура?

Много е важно европейското измерение на кандидатурата. Всъщност, тази идея е възникнала точно за да могат да си общуват градовете в Европа. Знаете, че България заедно с Италия излъчват по един град, който ще бъде столица на културата през 2019 г. Ние направихме контакти с редица италиански градове-кандидати, които ни помогнаха в подготовката. Реализирахме няколко съвместни проекта. Виена е партньорски град, също готов да помогне на София, както и балканските столици. На София й отива да обединява нашите съседи. Това е много важно от гледна точка на европейската перспектива за някои наши съседи. Не искам да пропусна и българските градове, защото София не е сама в своята кандидатура. Ние сме кандидати заедно с Югозападен регион и провеждаме съвместни инициативи с областните центрове Благоевград, Кюстендил и Перник. В същото време се обърнахме към градовете, които отпаднаха от първия етап, но със сигурност бяха разработили свои много добри идеи. С предложение не просто за подкрепа, но за реализация на съвместни проекти до и през 2019 г. Това партньорство е важно за мен, защото София има шанс не само да обединява, но и да помогне на останалитe градове и региони.