Интервю на Деян Йотов с Барбара Слейвин в предаването ''Събота 150''
Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Обнадеждаващо започна седмицата в Близкия изток. В понеделник - ден преди да се навършат 7 месеца от терористичния рейд на "Хамас" в Израел и да започне войната в Ивицата Газа - палестинската групировка обяви, че приема предложените от международните посредници условия за прекратяване на огъня. Подробности за тях така и не бяха огласени, освен че включват освобождаване на израелски заложници срещу палестински затворници. Но израелското правителство ги отхвърли и пристъпи към осъществяване на плана си за щурм и срещу Рафах - последното убежище за близо милион и половина цивилни палестинци.
Съединените щати спряха доставката на близо 2000 хилядакилограмови бомби, а президентът Байдън предупреди, че ще задържи и други видове боеприпаси. Това не спря премиера Нетаняху. Напротив - той заяви, че ще продължи да гони "Хамас" дори само със зъби и нокти, въпреки опасността от катастрофално задълбочаване на хуманитарната катастрофа в Газа.
Барбара Слейвин от вашингтонския мозъчен тръст "Stimson Center" отбеляза в интервю за "Събота 150", че Нетаняху премина вече не една червена линия на жизненоважния за Израел съюзник:
Той си има собствени цели и ги преследва неотклонно. В миналото многократно е осуетявал плановете на не един американски президент. Традиция му е да се противопоставя на Съединените щати и често успява.
Мислех си за израелската инвазия в Ливан през 1982 година, която породи подобно вцепенение и ужас по света. В края на краищата Роналд Рейгън тогава натисна спирачката, като блокира доставката на някои оръжия и боеприпаси за израелците и така ги накара да спрат. Но тогава нямаше интернет и социални мрежи и видяхме ужасните снимки от клането в Сабра и Шатила с известно закъснение. В днешно време американските президенти са под несравнимо по-голямо напрежение. Всичко излиза наяве едва ли не в реално време.
Сега изглежда, както май през цялото време е искал Нетаняху, че израелците напредват все повече в Рафах. Съобщава се, че са открили още тунели на "Хамас", през които групировката е контрабандирала оръжия през границата с Египет. Според мен вече нищо не е в състояние да спре израелците, освен ако "Хамас" не обяви капитулация и не върне всички заложници. Но едва ли ще го направи.
Може ли президентът Байдън да си позволи да е по-твърд към израелския премиер?
Трудно ми е да си го представя. Това, което направи досега, е вече изключително много от негова гледна точка. Защото той винаги е бил твърд поддръжник на Израел - не само след 7 октомври. Освен това и Конгресът съвсем наскоро одобри допълнителни 14 милиарда долара военна помощ за Израел. И въпреки че повечето американци сме шокирани от случващото се в Газа, на Байдън му е ясно, че не може да се обърне на 180 градуса.
Остава обаче впечатлението, а и някои негови политически опоненти го изтъкват, че президентът е изчерпал средствата за оказване на влияние върху Нетаняху. Кой би пострадал повече от "перфектна буря" в двустранните отношения?
Президентът Байдън понася повече негативи. На Нетаняху ще му е добре, докато продължава войната, защото през това време няма да му се наложи да се сблъска с израелските избиратели. Според мен това е един от факторите зад поведението му. Той не иска избори, защото израелците ще му потърсят сметка защо въобще допусна тази ужасна война.
Какво, според Вас, провали този път усилията за прекратяване на огъня? Настояването на "Хамас" Израел да се ангажира с трайно замлъкване на оръжията на определен етап или нещо в детайлите? Или пък изначално недобронамерен подход от страна на Нетаняху, както беше цитиран да казва представител на американската администрация?
Остава неясно какво точно са приели от "Хамас" и какво точно е предложил Израел. На много места се твърди, че разминаванията им не са чак толкова големи. Но основното противоречие в позициите им е, че "Хамас" иска войната да приключи по този начин, а Израел отказва да го приеме. Убедена съм, че израелското правителство през цялото време е било решено да нападне Рафах, за да стигне до лидера на "Хамас" Яхия Синуар, който е отговорен за терора на 7 октомври. Проблемът е, че в тази операция ще загинат още хиляди палестинци, включително заради прекъсването на хуманитарните доставки през граничния пункт с Египет.
Съединените щати се опитват да убедят Нетаняху и правителството му, че един ден така и така ще се доберат до Синуар, защото в момента, в който си подаде носа от тунелите, ще бъде мъртъв. Но се оказва, че това не е достатъчно. Защото Нетаняху си има скрити политически мотиви войната да не спира.
Не е ли твърде късогледо това за толкова опитен политик като него?
Дайте си сметка за политическата история на този човек. Той е Господин Не още от началото на кариерата си - винаги се е борил срещу идеята за палестинска държава. Спомогна за съкрушаване на шансовете за създаването ѝ чрез процеса от Осло през 90-те години на миналия век. А и след връщането си на власт през 2009-а е постоянно препятствие пред постигането на мир. От време на време сключва някоя и друга тактическа сделка, но е твърдо решен да постигне пълен израелски контрол върху палестинските територии.
Когато обаче политическите ти цели са неприемливи за отсрещната страна, не можеш да постигнеш нищо друго освен временни примирия между дълги и кратки войни с множество палестински жертви, докато се надяваш да устоиш на международния натиск да намериш трайно решение на конфликта. Нетаняху, както и много други израелци, е убеден, че ще трябва да се бие вечно, за да оцелее. И смята, че ще надделее заради превъзходството на политическата си воля и на военната си мощ, както и защото арабският свят вече има друг враг - Иран.
В опитите си да убеди израелското правителство да спре войната, вместо да нахлува в Рафах, държавният секретар Антъни Блинкън заяви, че има и други начини за справяне с "Хамас". Не каза обаче какви. Вие сещате ли се?
Администрацията на Байдън преследва една възвишена цел - да привлече Саудитска Арабия във воден от Америка алианс срещу Иран, "Хамас", "Хизбулла" и цялата им Ос на съпротивата. И го удря на молби към Биби да приеме прекратяване на огъня, за да бъде постигната амбициозната цел. Перспективата някога далеч в бъдещето да има палестинска държава би била достатъчно голямо смокиново листо за запазване на авторитета на Мохамед бин Салман, ако признае правото на Израел да съществува. Освен това Байдън му предлага и отбранителен пакт.
С доста оптимизъм излязоха и Блинкън, и домакините му от срещата в Рияд - че успехът е едва ли не вече на една ръка разстояние...
Трудно ми е да повярвам, че подобен двустранен пакт ще мине през Конгреса. Това означава, че всеки следващ президент ще може да се отметне от евентуално поетите ангажименти. Не мога да си представя и Съединените щати да се притекат на помощ на Саудитска Арабия, както го направихме при безпрецедентния ракетен и дронов бараж от Иран срещу Израел. Тук липсва историческата връзка между двете общества и между въоръжените сили. А и Мохамед бин Салман е много спорна фигура, по-спорна дори от Нетаняху.
Докато Байдън гони възвишената цел, някои анализатори в Америка виждат във вълната пропалестински протести в университетите потенциален прът в колелата на предизборната му кампания. И прогнозират, че демократите ще се сринат също както през 1968 година, когато студентите са протестирали срещу войната във Виетнам...
За Виетнамската война - казвам го от личен опит, защото участвах в окупацията на моя университет тогава - беше много по-различно. Млади американци бяха привиквани и пращани да се сражават във война, която за огромна част от обществото ни не беше в наш интерес. Това беше пряка заплаха за живота на американски граждани на хиляди километри от домовете им. Освен това от наше име се вършеха ужасни неща, включително бомбардировките на Камбоджа.
Сега не сме пряко замесени. Израелското правителство, което е подкрепяно от Съединените щати, е това, което тъпче човешките права на хората в Газа. Нещата обаче не са никак прости - Израел оправдава действията си с необходимостта да реагира на зверствата на "Хамас". Не мога да сложа знак на равенство между протестите заради Виетнам и тези заради Газа. Приликата е по-скоро с протестите срещу апартейда в ЮАР.
