Навръх Гергьовден се навършиха 105 години от рождението на големия български диригент Руслан Райчев.
Той беше неуморим работохолик, дирижираше всичко - и оперни спектакли, и симфонични концерти. С неговото име е свързано създаването и професионалното развитие на повечето български симфонични оркестри и оперни театри.
Райчев имаше и голяма международна кариера - той е първият българин, дирижирал спектакъл в Миланската Скала. Много може да се говори за маестрото - личност с огромни заслуги към нашето музикално изкуство.
И историята на неговия живот е една дълга приказка: Роден е в Милано на 6 май 1919 г., в семейството на един от най-големите български оперни певци - Петър Райчев. Това му дава възможността да расте сред най-прочутите музиканти на онова време - Тосканини, Шаляпин, Прокофиев, Бруно Валтер. Започва да свири на пиано, а на 10 години постъпва в Консерваторията на Милано, където учи в класа на проф. Карло Лонати.
През 1932 г. семейството се прибира в София и Руслан Райчев продължава при видните клавирни педагози Панка Пелишек и Андрей Стоянов. Не го приемат в Музикалната академия и той учи четири семестъра право в Софийския университет. През 1938 г. заминава за Виена и постъпва във Виенската консерватория - в класа по дирижиране на Леополд Райхвайн и пиано при Емил Зауер. Забелязан е от големия диригент Карл Бьом, който го кани за личен корепетитор и асистент във Виенската държавна опера. По лична препоръка на Бьом след завършването си Райчев е назначен като диригент в операта в Кьонигсбрег и за няколкото месеца престой дирижира „Бохеми“ - дебютът му е на 22 март 1944 г., последвани от „Йенуфа“, “Сватбата на Фигаро“, “Лоенгрин“, “Травиата“, “Тоска“, “Веселата вдовица“.
Същата година се завръща в България - участва във войната и е награден с два ордена за храброст. Две години е корепетитор в Софийската опера, но и дирижира спектаклите на балета „Бахчисарайски фонтан“. От 1946 г. Райчев започва работата си във Варна със Симфоничния оркестър, след това участва в създаването на Варненската опера, а две години по-късно по покана на Стефан Македонски става главен диригент в Държавния музикален театър. През 1951 Руслан Райчев вече е главен диригент на Пловдивския държавен симфоничен оркестър и участва активно в създаването на Пловдивската опера.
В същото време започва и международната му кариера като диригент - гостува в Румъния и Унгария. През 1956 г. Руслан Райчев е главен диригент на Русенския държавен симфоничен оркестър, работи и с операта в града. Блестящата му изява с операта „Манон“ на Масне на Втория преглед на оперните театри води до покана за работа в Софийската опера, където поставя “Четиримата грубияни“, “Укротяване на опърничавата“, “Продадена невеста“, “Гаяне“.
В същия период работи и със Старозагорската опера, Симфоничния оркестър на Перник и Пловдивската филхармония, за която съвместната работата с Руслан Райчев се оценява като „златен период“ за оркестъра.
През 1974 г. българинът става генерален музикален директор на Симфоничния оркестър на Шлезвиг-Холщайн в града Фленсбург - длъжност, която заема след тежък конкурс. За четири години той издига нивото на оркестъра, изнася великолепни концерти, но през 1978 г. го канят да оглави Софийската опера. Тогава са истиорическите турнета на колектива във Виена, в Миланската Скала, Болшой театър, Париж с операта „Хованщина“.
На 60-годишнината на Руслан Райчев изненадващо го пенсионират и той продължава международната си кариера - връща се в Шверин. Все пак през 1992 г. се сещат за него и го връщат в Софийската опера, но само за две години и отново го уволняват.
Последните години от кариерата си той беше главен диригент и първи заместник-директор на Държавния музикален театър "Стефан Македонски" - направи блестящи постановки и подготви още по-блестящи турнета на театъра в много страни, включително и в Япония.
Руслан Райчев почина на 9 януари 2006 г.
В Златния фонд на БНР е запазено интервю с Руслан Райчев за гостуването му в парижката Гранд опера - запис от 1980 г. Чуйте в звуковия файл.
