Малко преди Деня на Светите равноапостоли Кирил и Методий поглеждаме към храма на книгата и свеждаме глава пред паметника на двамата просветители. Програма "Христо Ботев" излъчи извънредно студио от Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий". Освен патронен празник на Националната библиотека, 11 май е и професионален празник на българските библиотечни и информационни специалисти – онези хора, чиято мисия е да опазват знанието във време, разколебано между дигиталното и аналоговото, между познанието и фалша.
Радиослушателите имаха възможността в реално време да станат част от събитието "Голямата диктовка: Пазител на българския език", организирано от Библиотеката по повод празника. Тази инициатива цели да обедини всички, които носят в сърцата си българския език и вярват, че грамотността е една от най-важните ценности.
В 10 ч. тържествено бяха поднесени цветя пред паметника на св. св. Кирил и Методий, а в 10:30 ч. бе открита документалната изложба "Непознатият "Рибен буквар" по случай 200 години от издаването на учебника.
В чест на празничните събития чуваме запис, съхранен в Архивния фонд на БНР – откъс от "Похвално слово за св. св. Кирил и Методий" в изпълнение на Кирил Попов (на старобългарски език) и на Петя Силянова (на съвременен български език).
Доц. д-р Красимира Александрова, директор на Националната библиотека, разказва, че историята на библиотеките датира още от III век пр. н. е. Това са били култови места, в които жреците съхранявали знанието, и този дълбок смисъл на библиотеката е съхранена през времето. По думите на доц. д-р Александрова, също както в митологията моряците се привързват за мачтите на корабите, за да не се поддадат на изкусителните морски сирени, така и в XXI в. хората, работещи в библиотеката, устояват на упойващите изкушения на съвременността. Директорът на Националната библиотека наблюдава засилване на интереса от страна на младите хора не само към четенето, но и към библиотечната работа, което е повод за самочувствие и оптимизъм.
За диалога между духовното и материалното, в контекста на отношението на държавата към библиотеката и специалистите в нея, доц. д-р Александрова заявява: "Неглижира се един сериозен фактор, който крепи българската идентичност и българската нация. В ежедневието ние имаме активна комуникация с институциите, защото сме им доказано полезни. Но, когато дойде ред да се вземат сериозни решения, касаещи дори самото оцеляване на библиотеките, оставаме на заден план.
Без библиотеките ние сме загубени, защото точно тук се съхранява правилната информация. Точно тук има хора с такава експертиза, която няма къде другаде да се създаде – тя се изгражда в продължение на години. Това е големият проблем. За да задържим османисти, архивисти, библиографи, тези хора трябва да бъдат обезпечени – когато се приберат при семействата си, да бъдат спокойни, уверени, че са направили правилния професионален избор. Тук е отговорността на държавата – трябва да се говори и за библиотеките, и за хората, които работят в тях, защото те са необходими на обществото."
Националната библиотека е отправила покана към различни институции и личности да се включат в предизвикателството "Голямата диктовка" и всички са откликнали позитивно, споделя доц. д-р Александрова. Мероприятието поставя на фокус възможността да пишем чисто и правилно на хубав български език в един забавен, привлекателен формат.
"Организираме тази диктовка в отговор на вандализирането на чистия български език, което се наблюдава. Той е препълнен с чуждици, заменят се букви с цифри и различни символи, използва се криворазбрана пунктуация – всичко това е обвързано със съвременните технологии. Това в един момент опростява езика, но той не бива да изпростява", заявява директорът на Националната библиотека.
Целия разговор чуйте в звуковия файл:
Д-р Бояна Минчева споделя повече за документалната изложба "Непознатият "Рибен буквар": "Какво не знаем за "Рибния буквар"? Повечето от нас са виждали неговата заглавна страница. Прави впечатление, че много малка част са запомнили, че заглавието му е "Буквар с различни поучения". Почти всички го разпознават обаче с неговите илюстрации. Най-близкото до нас е най-непознато – най-важните книжовни паметници, най-известните личности на нашата история и култура остават някак забулени в булото на патоса, на онези добри думи, които са казани за тях от първите изследователи – които сякаш са ги заковали във времето, а останалите повтарят едно и също сякаш не смеейки да развенчаят това, което е казано."
По думите на д-р Минчева изложбата отваря нови врати на познание за съдържанието на "Рибния буквар" и неговите, преработвани от самия д-р Петър Берон в годините, издания. Седемте издания на буквара се съхраняват във фонда на Националната библиотека.
Чуваме запис, съхранен в Архивния фонд на БНР, в който актьорите Славка Славова и Петър Петров четат откъси из разделите на "Рибния буквар" – "Добри съвети", "Умни ответи" и "Басни".
Д-р Петър Берон е постигнал златен баланс между добре разбираеми и умело подбрани по съдържание и количество текстове и изображения, смята д-р Минчева. Изложбата дава за първи път възможност хората да се запознаят с протообразите на изображенията в учебника, открити във френска енциклопедия от Антоан Дюшен и в немска енциклопедия от Фридрих Бертух. Д-р Минчева споделя, че работи върху публикация, посветена на това откритие.
"Изображенията са изключително важни в една детска книга, защото непредубеденото детско съзнание първо обхваща тях, възприема ги, запаметява ги, и след това надгражда информацията около това, което е изобразено. Разбира се, текстът, който е написан на достъпен език, както е в случая с "Рибния буквар" на д-р Петър Берон, изключително бързо осигурява връзката между текст и изображение и оставя трайни познания в главата на детето.", казва д-р Минчева.
Националната библиотека отваря вратите си за всички и се радва на тяхното присъствие. Изложбата ще може да бъде видяна поне до края на месец юни, а входът за нея е свободен.
В заключителните си думи д-р Минчева определя библиотеката като опора, убежище, храм – място, където можем да преоткрием себе си. Тя изразява благодарност към изследователя инж. Иван Алексиев, чиито прецизни изследвания и констатации, свързани с делото на д-р Петър Берон, са в основата на документалната изложба.
Целия разговор чуйте в звуковия файл:
В края на извънредното студио д-р Ивета Рашева и д-р Ваня Аврамова, които проведоха "Голямата диктовка", споделят впечатления от събитието. Те разкриват, че текстът, продиктуван на участниците, е познатото лирическо отклонение от повестта "Българи от старо време" на Любен Каравелов. Всички поканени се отзовали, като сред имената в дългия списък с гости има и представител на Програма "Христо Ботев" в лицето на Наталия Маева.На 22 май ще бъдат съобщени резултатите от днешното събитие. Предстои усилена работа по проверката на над 100 текста.
Днешното включване завършва с обръщение на доц. д-р Красимира Александрова към слушателите. Директорът на Националната библиотека пожелава здраве, чисти помисли, достойни дела и отправя призив да се отнасяме с уважение към словото българско.
Целия разговор чуйте в звуковия файл:
