2
През последните 130 години организираното журналистическо движение в България е преживяло множество промени и предизвикателства, но някои от основните въпроси, които вълнуват журналистите и обществото, остават вечни и неделими. Дори и през годините на големи промени, въпросите за моралността и етиката в журналистиката, както и за справедливото възнаграждение на труда на журналистите, остават актуални.
Преди 180 години започва историята на българския периодичен печат. Маститите духовни учители и предци на словото със страстен пламък към истината и обществената отговорност, са търсели решение на подобни въпроси – за моралния облик на колегията и стремеж към подобряване условията за работата на хората на словото – журналисти и писатели. По същия начин, както в миналото, днешните журналисти се стремят към изграждане на доверие, отговорност и етичност в своята професия.
"И до днес наша истина и наше кредо е максимата на Йосиф Хербст - "Никому в угода, на никому напук", каза за "Хоризонт" Снежана Тодорова, председател на Съюза на българските журналисти.
Йосиф Хербс е първият председател на Дружеството на столичните журналисти. Един от най-големите публицисти на България, който работи в прекрасни български издания и който до последния си дъх отстоява истината и заплаща със живота си за това, припомни още председателят на Съюза на българските журналисти.
"180 години от периодичния печат е един дълъг период, и точно отбелязвайки 50 години от неговото начало през 1894 г. се свиква първият журналистическо-списателски събор. Той е известен в нашите архиви с това наименование. Участници в него са Тодор Влайков, Алеко Константинов, Йордан Иванов, д-р Кръстьо Кръстев, Янко Сакъзов, Евтим Дабев, Димитър и Вела Благоеви, Иван Вазов, д-р Александър Теодоров - Балан, Гаврил Георгиев, Стоян Заимов, Тодор Постомпиров - наши сънародници, дали много за българската духовност и култура, наши будители.
Те са поставили началото на организираното журналистическо движение. За първи път от записките на Димитър Михайловски разбираме, че още през далечната 1879 г. е ставало дума за желанието на пишещите хора в България, че искат да се сдружат. Това става факт 15 години по късно, разказа още Снежана Тодорова.
"130 години по-късно ние отново си поставяме същите цели като преди столетие, за достойно възнаграждение на журналистическия труд, както и обществото да бъде напълно доволно от моралния облик на пишещите братя, допълни Тодорова.
На 15 май СБЖ ще отбележи годишнините с тържествено събрание-концерт в Сатиричния театър "Алеко Константинов" в София.
Още по темата в звуковия файл.
