България за разлика от другите държави показва най-висок ефект на социални неравенства върху уменията на децата на 15-годишна възраст. Това означава, че пропастта у нас е изключително голяма. Образованието не се дърпа нагоре от една шепа елитни училища. Ние, за да преодолеем неравенствата, трябва да се съсредоточим върху училищата, където има проблеми и ниски академични постижения.
Това каза Йоана Маринова, изпълнителен директор на Фондация "Лъчезар Цоцорков, в интервю пред БНР.
В предаването "Преди всички" тя коментира проучването на Световната конференция на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) в училища. Резултатите от изследването са в Глобален доклад на организацията за социално-емоционалните умения на 15-годишни ученици от цял свят.
Партньор в проучването у нас е именно Фондация "Лъчезар Цоцорков". Изследването се прави за втори път, въпросниците са с въпроси от ПИСА, попълват се от ученици, учители и директори. Изследването обхваща над 20 държави от 4 континента. В България са включени освен 3012 ученици и 555 учители от 80 училища в цялата страна.
Основно в доклада е посочено, 15-годишните деца са с по-ниски очаквания за реализация в бъдеще.
"Нашите деца са малко по-неуверени като цяло, това отразява състоянието на цялото общество. И именно социално-емоционалните отношения допринасят за функциониране на една среда и затова са толкова ключови. Те ни светват червени лампи, на които обезателно трябва да обърнем внимание", коментира Йоана Маринова.
Според нея резултатите показват, че има пряка връзка между социално-емоционалните умения и академичните постижения като математика, български език, изкуство, креативност.
"Но за мен най-ключовите индикатори са първо социалните неравенства. България за разлика от другите държави показва най-висок ефект на социалните неравенства върху уменията на децата", казва Маринова.
Фондацията има подкрепата на МОН за представената специална програма за развиване на социално-емоционални умения от 1 – 4 клас, "когато се поставя основата и резултатите виждаме, когато са на 15 години".
Според Маринова големият проблем в нашето образование е, последователността на политиките. Сменят се при всяка смяна на управляващите. "Трябва да има приемственост и да се продължи. Тук не е само МОН, работим и с МЗ, и навсякъде е така, винаги започваш от нулата, "елате пак ни разкажете, елате пак ни покажете", сподели опита си Йоана Маринова.
Тя коментира, че последните години се правят козметични промени и какво значение има дали си с учебник А или учебник Б, дали са на дигитална дъска или на черна, когато учителят ти крещи?
"Ние не вярваме уменията да се усвояват като отделен предмет, а да бъдат вплетени в цялата образователна система, това е промяна на парадигмата. Има политики, които могат да се включат като изисквания в подготовката на учителите и е важно да подкрепим учителите", сподели Маринова.
И посочи, че в сравнения с другите държави ние се движим в крак с тенденциите и сме по-добре по някои индикатори, като "нашите ходят на фитнес".
А покриват ли нормативите в часовете по ФВС?
И как в Индия за 5 години са променили образованието си?
Цялото интервю чуйте в звуковия файл.
