В петък се правят писаните яйца, пишат се от момите в предженитбена възраст. Това е различно от вапцването - боядисването. Писането на яйцата е с топъл восък, рисуват се специални елементи върху яйцето и после, когато падне восъкът, остава една красива рисунка. Това е вид любовно послание, любовно писмо, защото тези яйца не са, за да бъдат изядени, те са за подарък. И както казва народът, „да те гледат като писано яйце“.
Тази подробност и разлика между писането и вапцването на яйца, както и великденските традиции, обясни д-р Анелия Овнарска, етнолог и преподавател в 192-ро училище в софийското с. Бистрица, в интервю през БНР.
Докторът по етнология коментира, че традициите са се изменили, основно заради промяната на начина на живот и влиянието от Западна Европа.
„Споделяйте с децата си вашите спомени от баба и дядо“, препоръча Анелия Овнарска.
В целия Християнски свят са се боядисвали яйца особено в червено за Възкресение Христово. В следствие на промяна традиции и начин на живот в западния свят виждаме вече шоколадови яйца и зайчета. Но в Православието си остава традицията. Първото червено яйце се боядисва на първия Велики четвъртък от седемте Велики четвъртъка, последният е Спасов ден – тогава са 40 дни, обясни Анелия Овнарска.
И ако излезем от Християнската религия, празникът Великден е свързан с възраждането на природата, събуждането на новия живот, обясни етнологът защо Великден е „празник на празниците“.
Тя сподели, че боядисването на яйцата, по традиция, се прави от най-възрастната жена в дома.
„Защото това е обред, който се извършва от най-възрастната жена в семейството и то е вид тайнство. През нощта, преди изгрев слънце тази баба се е заключвала и е боядисвала до огнището със специални билки. А броят на яйцата е варирал от между 500 и 600 яйца. Защото поверието е, че на Великден и в дните след него, до Спасовден, 40 дни, всеки в дома трябва да има яйца и всеки, който влезе – познат, непознат, гост и когато се ходи на гости се носят боядисани яйца“, разкри старите обичаи учителката от Бистрица.
„Козунакът е нова традиция в нашата култура от след Освобождението и идва от Западна Европа. Преди това характерно за Великден е било погачата, но като цяло е било хляб, а не сладък като козунак. Този обреден хляб е замесван точно на Велики четвъртък. И точно в този ден се прави нов, млад квас – днешната мая, подновява се единствено на Велики четвъртък и се пазя цяла година“, допълни тя.
Според нея децата познават това, което празнуват у дома и това, което поднася съвремието.
„Далечна и непозната им е традиционната култура, а също и на техните родители. Тази култура отмира преди 100 години и тя е характерна за доиндустриалното общество. Днес се възстановяват доста неща, но самата вяра да се направи такъв хляб и да се извади от него червеното яйце, и да се занесе на нивата, за да спаси посевите от градушка, е трудно да се обясни на децата“, коментира д-р Анелия Овнарска.
Тя припомни, че според старите традиции на трапезата на Великден се оставя място и се чупи парче от обредния хляб на починали близки хора, защото „те са с нас“ до Спасовден.
Оптимист съм и вярвам, че коренчето ни и българските традиции, които носим от нашите баби, излиза под една или друга форма, каза д-р Овнарска.
Цялото интервю чуйте в звуковия файл.
