Илза Пъжева е професор в Института по биофизика и биомедицинско инженерство към Българската академия на науките, където ръководи секция "QSAR и молекулно моделиране". Тя е доктор на биологическите науки и член-кореспондент на БАН. Била е стипендиант на германската фондация "Александър фон Хумболт" и председател на Хумболтовия съюз в България. Основните ѝ научни интереси са в областта на молекулното моделиране на биологично активни съединения, лекарствения дизайн и изчислителната токсикология.
Пионер за страната и създател на първата група в БАН, занимаваща се с такива изследвания. Автор и съавтор на над 150 научни публикации, цитирани над 2450 пъти. Била е ръководител, участник и консултант в над 20 национални и международни проекти. Води курсове по in silico лекарствен дизайн в магистърски програми на Софийския университет и към Центъра за обучение на БАН, чела е лекции в университетите "Дидро" в Париж – Франция и в Бон, Германия, била е ръководител и консултант на 7 докторанти. Има редица награди, сред които за най-добър учен в областта на биологическите науки на СУБ. Носител е на Ордена за заслуги към Федерална република Германия "Кръст за заслуги на лента".
"Аз и моите колеги в своята работа, се опитваме да разберем как структурата на определени съединения повлиява техния ефект, тъй като структурата определя функцията, – казва в предаването "Следобед за любопитните" проф. Илза Пъжева. – Биологично активните съединения, както показва и името им, имат значение и ефект за живите организми. Такива биологично активни съединения са лекарствата, добавките и всяка храна, а то може да бъде полезно или вредно за човешкия организъм, това е работата на огромна група учени. Ние се опитваме да разберем защо определени биологично активни вещества са токсични за човешкия организъм, – уточнява проф. Пъжева. – Създаването на нови лекарства е дълъг и скъп процес, на практика това преминава през различни етапи и най-скъп е клиничното изпитване, а България няма ресурсите за този последен етап и за това нашите учени работят върху първата част на този процес", обобщава тя.
"Изкуственият интелект е пробивът в нашата сфера през последните години, въпреки че ние го използваме отдавна от средата на миналия век, заявява в предаването "Следобед за любопитните" проф. Пъжева. – Той подпомага учените в сферата на "хомоложното моделиране", когато имаме първичната структура на белтъка и въз основа на нея, вие предсказвате неговата тримерна структура, защото взаимодействията се изпълняват на ниво тримерни структури. Това всъщност е много мощно оръжие в ръцете на хората, които разработват лекарствени средства. Този изкуствен интелект подпомага именно създаването на тези триизмерни структури и улеснява научната работа. Въпреки развитието на изкуствения интелект, той не би могъл да измести човека, защото всичко зависи от данните с които той работи т.е. това, което хората му подават, това ще бъде онова, което той генерира и от там – до каква степен онова, което той генерира, е правдоподобно, зависи от данните, които са му подадени", разяснява проф. Илза Пъжева.
Целия разговор на Ани Костова с проф. Илза Пъжева в предаването "Следобед за любопитните" можете да чуете в звуковия файл.
Снимки – Личен сайт на проф. Радостина Александрова
