През тази година се навършват 350 години от смъртта на трима големи българи католици от 17-ти век – Петър-Богдан Бакшев, Петър Парчевич и Филип Станиславов, които умират през една и съща година – 1674 г. По този повод в Националната библиотека "Св.Св. Кирил и Методий" в София беше открита изложба, свързана с книжовното наследство на българските католици от 17 - ти до 19 - ти век. Автори са доц. Радостин Спасов от Историческия факултет на Софийския университет и д-р Бояна Минчева от Националната библиотека.
Карти, писма и книги на българските католици, живели от 17 - тидо 20 -ти век свидетелстват за книжовния и културен принос на една малка религиозна общност за запазването и популяризирането на българската идентичност.
"Идеята беше да се сложи акцент върху книжовното наследство на българските католици и на нашите изселници след Чипровското въстание. Част от тях живеят и до ден днешен в историческата област Банат", разказа пред БНР доц. Радослав Спасов, историк и изследовател.
Сред личностите, които изграждат експозиционния разказ, са Илия Маринов, Петър Богдан Бакшев, Филип Станиславов, Кръстю Пейкич, Павел Дуванлията и др.
"Сведенията, които черпим за тези личности, са от архивите на католическата църква в Италия и копията на документите, които се намират тук, при нас в Националната библиотека "Св. Св. Кирил и Методий", както и в държавните архиви по места".
Част от документите са илюстровани с карти, които показват мащаба на действие на българските католици от 17 - ти до 20 - ти век.
"Това е едно напрегнато време за Европейския континент с рефлексии върху европейския югоизток".
По-будните момчета сред българските католици по онова време са изпращани да учат в Лоретската колегия в Италия. Италианският град Лорето приема стотици българи от Чипровци и павликянските села от Дунав до Пловдив.
"Неслучайно това са и едни от най-образованите хора през 17 - тото столетие в нашите земи.
Тук е прочутият "Абагар" на Филип Станиславов. В Националната библиотека притежаваме копие от тази уникалрна книга".
"Абага̀р" е първата българска печатна книга, съставена от бъдещия никополски католически епископ Филип Станиславов. Изданието е отпечатано в Рим в средата на 17 -ти век – 2 века след отпечатването на Библията от Йохан Гутенмерг – изобретателят на печатната преса.
"Филип Станиславов е известен с това, че е бил и преводач на папа Урбан Осми".
Самият Филип Станиславов в годината, в която отпечатва своя "Абагар" - 1651 -ва, открива и училище за павликяните в село Трънчевица. По подобие и модел, по който той е имал възможност да получи своето образование в Рим.
"Филип Станиславов доста активно работи с Петър-Богдан през този период".
Петър-Богдан Бакшев е съвременник на Филип Станиславов. Роден е в Чипровци, получава образованието си в Климентската колегия в Рим. Става глава на Софийската епископия, която по негово време е издигната до архиепископия, която ръководи всички католици в България, Влахия и Молдова. Той пише най-ранната известна българска история. По време на обиколките из католическите епархии Петър-Богдан създава и множество исторически разкази за България и Сърбия, за градовете София и Охрид.
"Много отдавна е публикувана прословутата му релация на българските земи от 1640 г. Дава се подробна информация за демографията, етническия състав, религиозния състав, архитектурата, църквите".
Втората част на изложбата обхваща католическата общност в южна България. Авторите се натъкват на факти за Павел-Гайдаджийски Дуванлията, намерени от католическия свещеник в Белене – отец Паоло Кортези.
"През последните години търсих в архивите на моята конгрегация в Рим и Ватикана. Намерих някои писма на Павел-Гайдаджийски Дуванлията".
Интересното, според отец Паоло, са четири пасторални писма до свещеници и вярващи, които са се чели на неделните литургии.
"Говорят за единството между християните".
Документалната изложба за българската католическа общност през Възраждането ще бъде показана в градовете Пловдив и Русе – центрове на двете големи католически епархии в северна и южна България. Тя ще отпътува за Италия и други католически страни, в които живеят по-големи български общности.
