Тази седмица Конгресът окончателно одобри закон, който дава право на президента на Съединените щати да се разпореди със запорираните руски авоари заедно с лихвите и да ги трансферира към Украйна. За целта в рамките на 60 дни трябва да бъдат установени тези запори, а след това Конгресът има 6 месеца да се произнесе. Въпреки че процедурата реално е във Вашингтон, очакванията са именно тя да бъде основата за колективно действие в същата посока на страните от Г-7 и най-вече в Европа, където е огромна част от замразените руски активи.
В Брюксел вече бе взето решението с печалбата от тези запорирани средства да бъдат купувани оръжия за Украйна, но американският Конгрес даде зелена светлина на следващата стъпка - използването на самите активи. Какво следва от решението и кога най-рано Джо Байдън би могъл да предприеме такъв ход, ако прецени да го направи?
Интервю с Пол Стивън, преподавател в Университета във Вирджиния и юрист с дългогодишен опит, включително по дела за замразени активи.
Какви точно права има американският президент според новоприетото законодателство?
Президентът Байдън подписа закони, които осигуряват финансиране за няколко инициативи, включително подпомагане на Украйна, която се брани от военната агресия на Русия. Пакетът включва няколко мерки, една от които е т.нар. REPO Act (Закон за възстановяване на икономическото благоденствие и перспектива за Украйна). В него са включени и активите на Руската централна банка, които Съединените щати запорираха още в началото на войната. Досега администрацията имаше правомощията да разпореди замразяване на активите, но не и пренасочването им за Украйна.
Сега, благодарение на този закон, президентът има право на преценка, но не и задължението да постанови изпращането на Украйна на средства, които се равняват на стойността на руските активи. Необходимо е обаче да се уточнят детайлите. Има няколко месеца, в които да се вземе решение как да се процедира.
Вашингтон най-вероятно ще се обърне към партньорите си в страните от Г-7, и не само за да съгласува подобна мярка. Очаквате ли приемането на този закон да ускори подобни действия и в международен план?
Обърнете внимание на разпределението на замразените депозити на руската централна банка в различните юрисдикции. Много малка част от тях - 5-6 милиарда долара - са под американски контрол във Федералния резерв в Ню Йорк. Далеч по-важна е частта под белгийски контрол - в депозитара Euroclear.
Съединените щати служат за пример на своите съюзници - дават им посока за общо решение, което за да бъде смислено, трябва наистина да бъде колективно. Вашингтон поема инициативата и предстои да лобира пред европейските си съюзници да го последват.
Има един много чувствителен детайл - кога и с какво предназначение да бъдат използвани замразените руски активи в полза на Украйна. Първо - преди или след края на войната, и второ, ако се приеме, че ще бъдат пренасочени към Киев преди края на бойните действия, могат ли да бъдат използвани за купуване на оръжия или трябва да се използват само за хуманитарни цели и възстановяване на инфраструктура?
Най-ранните одобрени от Конгреса мерки - още през 2022 година - бяха за купуване на военно оборудване. Това постепенно еволюира и бих казал, че покупката на оръжия не е изрично изключена, но не е и категорично разрешена. Фокусът сега е много повече върху репарациите и признанието, че според международните правни норми Русия дължи компенсации на Украйна заради причинените й щети. Нашите руски "приятели" може и да го оспорят, но за Съединените щати и съюзниците ни спор няма.
Въпросът е могат ли Съединените щати да предявяват такива претенции от името на Украйна? Това е по-сложно от гледна точка на международното право. Мисля, че има вратичка. Не е толкова лесно, колкото някои хора мислят, но все пак има начин.
Ще ви попитам директно - има ли законов механизъм, по който напълно легално запорираните руски активи да бъдат използвани за Украйна и това да бъде неоспоримо пред който и да е съд?
Мисля, че има. Струва ми се, че е желателно и от юридическа гледна точка изискуемо да се стигне до някакъв обективен механизъм. Това няма как да бъде под шапката на Съвета за сигурност на ООН, защото Русия няма да се съгласи. Въпреки това съм убеден, че може да се намери юридическа форма, която като цяло би била поне приемлива дори за държавите, които не са заинтересовани от оценяване на щетите, които Украйна търпи, и правото ѝ да бъде възмездена.
Така че първата стъпка ще бъде създаване на механизъм, който има легитимност пред света, въпреки че Русия няма да има думата. След това, чрез този механизъм, може да се премине към предявяване на искове срещу Русия, които да бъдат удовлетворени заради това, че вече ще бъдат конфискувани руски активи.
Има ли исторически прецеденти, на базата на които да стъпи подобен механизъм?
Има примери от най-новата история, когато нещо подобно е направено, макар и при различна правна структура. Най-яркият пример е решението на Съвета за сигурност на ООН да създаде компенсационен фонд за Кувейт след първата война в Залива. За финансирането на фонда бяха използвани приходите от продажбата на иракски петрол. И така бяха изплатени компенсации на пострадалите от иракската инвазия.
Другият пример са т.нар. Алжирски споразумения между Съединените щати и Иран, които сложиха край на кризата със заложниците през януари 1981 година. Тогава имаше претенции и от двете страни. Те постигнаха споразумение, с което се създаде независима структура в Хага - арбитражен трибунал, който съществува и до ден днешен. За Русия обаче тези два примера няма да се повторят - тя няма да допусне подобна резолюция на Съвета за сигурност и със сигурност няма да приеме и международно споразумение за компенсации.
Досега говорим за активи, притежавани от Руската федерация. Можем ли да направим още една стъпка напред - има замразени лични активи. Има ли правна норма, според която те да могат да бъдат използвани за подкрепа на Украйна?
Те не са обхванати от закона, който гласува Конгресът. Става дума за активи на олигарси - например яхти. На първо място, за обикновените хора като нас яхтите изглеждат много скъп актив. Но ако говорим за пари, използвани за репарации за щетите, нанесени при военна агресия, или за финансиране на отбрана, парите просто ги няма. Всъщност пазарът за такива яхти не е огромен. Така че дори и да ги продадете, малко вероятно е да получите близка до първоначално заявената стойност. Има разлика между това какво плащат и какво получават олигарсите, защото те си купуват по-скоро престиж, отколкото вещи, които да препродадат впоследствие.
Да оставим обаче това на страна. Заради американското законодателство, умните олигарси държат парите си извън Съединените щати, ако има опасност проследяването на някаква част от техните активи да доведе до разкриването на друго престъпление. Много пъти те са опитвали да прикрият определено имущество, което само по себе си е престъпление. При доказването на подобно престъпление, наказанието може да бъде изземване на активите. Нарича се "гражданска конфискация". Има закон, според който конфискувани по този начин средства, могат да бъдат прехвърлени в Украйна.
Доколкото ми е известно обаче, има много малко подобни производства в Съединените щати или където и да било другаде. Бих добавил и че в Европа вече има успешно обжалвани в съда запори върху активи на санкционирани лица. В Съединените щати такова нещо е много по-трудно.
Ако запорът става според текстовете на Глобалния акт "Магнитски"?
Списъкът с правни искове срещу Русия е изключително дълъг. Доколкото ми е известно, измененията, които Конгресът прие преди година, не се отнасят до "Магнитски". Те бяха концентрирани върху искове, които произтичат от заповедите за замразяване на активи след нахлуването в Украйна през 2022 година. По принцип за да се защити легитимността на такива мощни инструменти, е добре те да се използват много внимателно.
