Православната църква отбелязва Лазарова събота.
В седмицата преди Великден празникът пренася спомена за най-голямото чудо в земния живот на Иисус Христос - възкресяването на починалия Лазар.
В обредната традиция Лазаровден е наситен с жизнерадостни ритуали. Сред тях е лазаруването, което се изпълнява и до днес.
Богослуженията на Лазарова събота с особена тържественост припомнят как преди страданията и кръстната си смърт Христос възкресил своя приятел Лазар, починал преди четири дни.
"Изключително чудо, в което Господ проявява своята божествена сила и ни дава надежда, че един ден ще възкреси и нас с нашите тела на Второто Христово пришествие".
След Лазаровото възкресение мнозина свидетели на чудото станали последователи на Христос и повярвали в учението му. В първосвещениците и законниците обаче чудното събитие предизвикало негодувание и било непосредствен повод да поискат смъртта на Спасителя.
В богатата обредна традиция на Лазаровден се откроява ритуалът на лазаруването.
"Девойки на предженитбена възраст – пременени, натъкмени, събрани на групички, вървят от къща на къща и пеят весели лазарски песни. И стопанките трябва да дарят лазарките с бели несварени яйца", обясни етнографът Недка Димитрова.
И до днес лазаруването се спазва на много места у нас.
