По повод на Международния ден на авиацията и космонавтиката, 55-годишнината на Института по космически изследвания и технологии към БАН (ИКИТ-БАН) и 45 години от полета на първия български космонавт Георги Иванов Институтът за космически изследвания и технологии организира Ден на отворените врати, който ще се състои на 12 април от 10.00 до 14.00 часа на територията на Института. 
Мисията на ИКИТ-БАН е извършване на фундаментални и приложни изследвания в областта на физиката на Космоса, дистанционните изследвания на Земята и планетите и аерокосмическите технологии. "По програмата Интер-космос", която е съществувала преди 55 години, се създава една група "физика на космоса" към БАН, чиято цел е била създаване на космически апарат, който да изследва физиката на йоносферата", реално това поставя основите на института, съобщи в предаването "Следобед за любопитните" проф. Георги Желев – директор на Института за космически изследвания и технологии към БАН.
Първият създаден прибор е "П1", който мери количествата йонизация в йоносферата. С този успешно изстрелян в Космоса уред се поставя началото на българските космически изследвания и превръща България в 18-те космическа държава в света. След 1972 година са направени различни апарати , за да се стигне до 10-ти април 1979 година, когато българинът Георги Иванов излита в Космоса. Повече от 100 апарата сме създали за 9 години, колкото е времето между първият и вторият български полет, тогава са изстреляни и двата български спътника, с изцяло българска техника, уточни проф. Георги Желев.
Множество образци на космически апарати, които са изработени у нас и използвани през годините ще могат да бъдат разгледани на 12-ти април. Те са изложени във фоайетата на Института за космически изследвания и технологии. В момента на международната космическа станция също има българска апаратура, тя е дозиметричната апаратура "Люлин". Началото на българската серия "Люлин" е поставено с втория български космически полет на Александър Александров 1988 г. Основната цел на тази апаратура е измерване на слънчевата и космическа радиация, уточни директорът на института. През 2016 година българска дозиметрична апаратура е монтирана и на спътника "ЕкзоМарс", който пътувал до Марс и продължава да подава данни от около планетата Марс, стана ясно в предаването "Следобед за любопитните". Това ще помогне за създаването на специални радиационни защити за онези, които в бъдеще ще пътуват до тази планета, разясни проф. Георги Желев. Полет до тази планета ще има, но има много неща, които предстоят да бъдат уточнени, тъй като полетът е 500-600 дни, необходимо е да се изчисли кога Земята и Марс ще са най- близо и трябва да се подсигури защитата и на сензори , допълни той.
Повече за програмата на Института за космически изследвания и технологии в Деня на отворените врати (12 април), за работата на специалистите по различни проекти и възможностите за развитието на младите учени, можете да чуете от разговора с проф. Георги Желев.
