Активността на кърлежите се повишава през топлите месеци на годината. Въпреки, че заразяване на човек с някои инфекции след ухапване може да се случи само, ако кърлежът е заразен, то при всички случаи това не е приятно усещане.
"Активността на кърлежите зависи от климатичните особености. Те предпочитат да не много горещо, но да не и студено време, и да има достатъчна влажност.
Пикът на тяхната активност за нашата страна е през месец май, каза за БНР проф. Ива Христова, директор на Националния център по заразни и паразитни болести.
"Вторият пик е през септември, макар и по-малък. Вече се затопили и имаме първите ухапани от кърлежи.
Най-честото предавано с кърлежи заболяване е лаймската болест, а най-тежкото заболяване е марсилската треска.
Те се предават от различни видове кърлежи и протичат по различен начин.
Лаймската болест протича с характерно зачервяване, което се разширява, но седмици и месеци може да няма симптоми. Чак след месеци може да се появят оплаквания като артрит, полиневрит.
Докато при марсилската треска заболяването започва остро, с висока температура, с характерен обрив по цялото тяло, има усложнения, но всичко това се развива в рамките на първите две-три седмици и създава постоянен имунитет. Веднъж преболедували, повече няма да боледуват.
Докато при лаймската болест не само, че няма имунитет, но има като че ли и някаква преекспозиция, тоест имате по-висок шанс отново да бъде заразен, поясни още за БНР проф. Ива Христова.
Тя описа какво се прави, когато забележим, че сме ухапани от кърлеж, защо е важно бързо да се извади, да се свали цял, да не се скъса и да остане в тялото на човека хуботчето, къде най-често са ухапванията, къде се развиват и размножават кърлежите, защото кърлежите падат от дърветата и това е много опасно за децата, които обичат да играят сред природата.
Проф. Христова разказа и защо ларвите на кърлежа са незаразни и кои са най-честите заразни гостоприемници - това са например мишки, таралежи и други горски животни.
"Веднъж обаче заразен, кърлежът остава такъв и може да зарази много хора, поясни проф. Христова.
Тя препоръча да се ползват репеленти да се косят тревните площи, за да се избягва развитието на кърлежи.