Разговор на Невена Николова с проф. Цвета Георгиева
Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
На 8 април отбелязваме Международния ден против ГМО. Темата е високочувствителна за обществото, каза пред Радио София проф. Цвета Георгиева - ръководител на Националната референтна лаборатория по ГМО към Националния център по обществено здраве и анализи.
„Много са дебатите, от десетилетия се говори. В последните няколко години отново стана на мода, тъй като се появиха т.нар. нови геномни техники или техники за генетично редактиране. Трябва да направим задължително ограничаване от класическото ГМО, което е вмъкване на чуждовидова ДНК, докато новите геномни техники позволяват с генетични инструменти да се работи с генома, без да се вмъква чужда ДНК, така че да се получи желана характеристика. Най-често това се прави с растения и се търси, например подобряване на хранителния състав, устойчивост към заболявания и към засолена почва“, обясни проф. Георгиева.
По думите й, е задължително да се извършва наблюдение относно безопасността. Тя добави, че с помощта на новите геномни техники се ускорява естествения процес на мутации, например.
„Проучвания с цел оценка на риска относно новите геномни техники показват, че те намират най-голям процент приложение в медицината, след което в индустрията, агро-хранителното приложение е на трето място“, уточни ръководителят на Националната референтна лаборатория по ГМО към Националния център по обществено здраве и анализи.
Проф. Цвета Георгиева добави, че новите геномни техники са приложими в научно-изследователската част, за диагностика, както и в таргетни терапии.
