По данни на СЗО една трета от населението страда от алергии, а близо половината от тях имат кожни прояви. Каква е картината в момента, защо зачестиха случаите на атопичен дерматит у нас през последните години и кои са новите алергени. Това са само част от въпросите ни към доц. Жана Казанджиева, специалист–дерматолог в Клиника по кожни и венерически болести на УМБАЛ „Александровска“, председател на Секцията по дерматоалергология в Българско дерматологично дружество, организатор на XV Конференция по Дерматоалергология, която се проведе в Пловдив.
Известният наш специалист припомни, че дерматоалергологията от много години и много преди алергологията е част от науката кожни и венерични заболявания, защото това всъщност са екземите, което е един безкраен дискомфорт.
" Екземите най-общо казано са част от дерматологията, а напоследък особено много се говори за атопичния дерматит, който е част от трите големи екземи. Така както има тримата тенори, така ние си имаме тримата тенори в дерматологията. И това е атопичната екзема, себорейната екзема и контактата екзема. Атопичната екзема расте неворятно бързо. Всяко четвърто дете се смята, че е с атопична екзема. Да уточним- атопичен дерматит и атопична екзема е едно и също. Екзема е гръцкото име на заболяването, а дерматит е съответно латинското. Много хора страдат от атопичния дерматит, заради факта, че има едно глобална индустриализация, едно глобално замърсяване. Атопичният дерматит е точно това - външните фактори и генетично предразположение. Така че от тази страна имаме голям брой нови случаи и слава богу много нови лечения", обясни доц. Казанджева.
Тя допълни, че по отношения на контактният дерматит ситуация е сходна - контакт с много и различни вещества.
"Спомнете си какво беше само преди 20 години и сега, когато телефоните не излизат от ръцете ни, когато непрекъснато се мажем с най-различни кремове и атерични масла. Всичко това са нови и нови алергени", допълни алергологът.
По думите и сред новите модерни алергени са различните консерванти, предимно в измивните продукти , акрилатите в гел лака при ноктопластиката, лепилата за изкуствените мигли и др.
Доц. Казаджиева уточни, че за щастие българските пациенти имат достъп до най-съвременното лечение като то вече се реимбурсира от НЗОК.
"Досега бяхме само с един препарат за атопичния дерматит, но всеки момент вече има одобрението на други два. Така че този път сме европейци и общо взето се движим в рамките на добрата практика, която предполага при пациенти с тежки форми на атопичен дерматит с над 12 годишна възраст, да имаме това, което има на разположение в цяла Европа. Същото важи за щастие и за едно друго голямо заболяване като псориазиса, което не е алергия, но е имуномедиирана дерматоза и там също сме много-напред и много добре в лечението", каза специалистът.
Относно сезона, в който се обострят алергите и предстоящото лято и излагането на слънце тя препоръча:
"Посъветвайте с вашия алерголог. Алеригиите са много различни, с много лица - вашият дерматолог ще ви даде правилният съвет".
Цялото интервю с доц. Казанджиева може да чуете от прикачения звуков файл.
