Колкото по-рано се обясни на едно дете, че е осиновено, толкова по-добре. На 2,3 или 4 години вече може да се разкрие тази тайна, тъй като тя създава преграда между осиновителите и детето, съветва Иванова.
"Това се усеща. Децата го знаят и го усещат", каза тя и посъветва родителите първо да си изяснят дали са готови за този разговор, защото децата ще имат въпроси.
Нужно е разбиране и за това, че адаптацията на осиновено дете в ясла, градина или в училище е по-бавна, тъй като има страх дали родителят ще се върне да го вземе, казва психотерапевтът Теодора Тодорова, която е осиновител от няколко години.
Идеята не е да казваме, че децата са разлигавени, хиперактивни или с липса на внимание, добави тя и посочи, че родителите трябва да имат едно на ум, че у детето има една травма и трябва да подхожда с разбиране. Проблеми има и в периода на тийнейджърството, предупреди тя и бе категорична, че родителите трябва да са близо до детето, но не трябва да го "задушават".
Осиновените деца по-трудно поставят граници. Осиновителите също имат колебания в това отношение, допълва Невена Иванова. Според нея обаче родителите трябва да поставя здрави граници.
А дали детето ще поиска да разбере произхода си – това е естествената вътрешна потребност да си отговори на въпроса "Кой съм аз", на кого приличам. Но не е задължително да тръгне да търси, казва Невена Иванова. Според нея осиновителите не бива да са двигател на такова търсене.
"Това е много личен път, силно емоционален път", подчерта тя и посъветва родителите да са зад децата, ако решат да тръгнат по този път, и да ги подкрепят.
Невена и Теодора превръщат личния си опит в професионална подкрепа. Двете се подготвят за началото на събраната вече група за взаимопомощ на осиновители.
Целия репортаж на Елена Бейкова в предаването "Преди всички" чуйте в звуковия файл.
