Там, където можем да бъдеш господин за един ден или част от оркестър без име, където всичко е любов и твоето вчера никой не го бара, там, където могат да те цакат с топла бира, а ти да ги надцакаш с българско кино, Явор Ралинов си играе с детайли и претворява думи в личности. Той неведнъж е давал на зрителите глътка въздух от екрана.
Играл е в сериали като "Откраднат живот", където тръпката от превъплъщението за него е била истинско вдъхновение, в "Дървото на живота", който отдавна вече е само спомен за хубава история в епоха, но за него си е все така роля във вълнуващ снимачен процес, и в "Съни бийч" и "Лъжите в нас" се появи, а неотдавна беше самата развръзка в "Клетката“, от която героите може и да искаха да избягат, но зрителите – не. Най-вече заради неговия персонаж – антагониста, който успява да ти стане любимец.
"За мен добрият актьор се познава по фините детайли", каза в "Кино с думи" Явор Ралинов.
Той завършва НАТФИЗ в класа на проф. Надежда Сейкова, от който изгряват още Захари Бахаров, Владимир Карамазов, Христо Петков, Анастасия Лютова, Лина Златева и др. След като преминава през желанието да бъде биолог, който изучава животните на екзотични места, математик и звукорежисьор, актьорската професия го намира и му пасва като ръкавица.
Отрано започва да снима – в чужди продукции, в български сериали, в реклами – и вече близо двайсет години "красотата, която обича, е в това, което прави".
Според него всичко е въпрос на характер и на нужното количество увереност. Обича да работи с режисьори, които имат отношение към актьора, и е твърдо убеден, че вярваш ли в това, което искаш – винаги идва твоят момент.
На мнение е и че независимо дали гледаш или снимаш кино, много често всичко, което изживяваш зад и пред екрана, зависи от това в какъв етап от живота си се намираш. Какво търсиш, какво е времето в теб, а и в държавата. При всички положения обаче имаме нужда от съпреживяване и разбиране.
За последния си персонаж – Валери Гендов-Шандо от "Клетката" – казва:
"Много по-интересни са отрицателните образи, особено за мен, защото мисля, че съм добро момче в живота и когато срещна такъв персонаж, който няма нищо общо с моята същност – е по-трудно, по-предизвикателно, повече го изследваш този персонаж, повече четеш за него, повече се опитваш да се потопиш. Ако изиграеш нещо, което е по-близо до теб, дори би подходил отгоре-отгоре и ти е лесно. А не е готино да ти е лесно, мисля, че това важи за всяко нещо."
И все пак Явор Ралинов смята, че няма как същността на актьора да не повлиява на образа, независимо какъв типаж е той. Твърди и че в българското изкуство, а и не само, все повече ставаме свидетели на стойностни неща.
Повече за киното на Явор чуйте в звуковия файл.
