Eмисия новини
от часа
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

"На фона на всичките разрушения, имаше купички с кучешка храна на всеки 20 метра"

Грижите за бездомните животни в Хатай не са спирали дори след загубите и унищоженията от земетресението

Емине Атмаджа с едно от кучетата
Снимка: Мария Петрова

Преди близо година Турция пострада от едно най-унищожителните земетресения в историята си. Българското национално радио изпрати свой екип, който да проследи как се възстановява най-засегнатият от бедствието район - област Хатай, където жертвите на земетресението са приблизително 24 хиляди души. 

Редакторът от „Хоризонт“ Мария Петрова и журналистът и преводач от Турска редакция на Радио България Севда Дюкянджи прекараха четири дни в градовете Хатай и Адана и се срещнаха както с представители на местната власт и хуманитарни организации, така и с оцелели при земетресението.

На места в Хатай все още продължава разчистването на развалините, а хиляди хора живеят в лагери с контейнери, в които се случва да страдат от спиране на тока или протичане на покрива при обилен дъжд. Въпреки несгодите в студената и мрачна зима жителите на Хатай са запазили положителното си отношение към природата и животните.

Снимка: Мария Петрова

Вървим бързо, за да се скрием от дъжда, който е наш постоянен спътник по време на посещението ни в Хатай през януари. Мрачното и усойно време видимо не се харесва и на групата от седем едри кучета, които ни следват и влизат заедно с нас в хангара, към който сме се запътили. Вътре служители започват да хранят животните, да ги галят и да им се радват. Това всъщност не е приют за животни, а отделът по „Образование, култура и социални дейности“ към Хатайската голяма община. Административната структура е преместена в огромния хангар след земетресението, отнело живота на 24 хиляди души в района на Хатай. Бюрата на служителите са разположени край стените на помещението, в средата има огромни маси, които се използват за образователни курсове, а между всички мебели си играят бездомните кучета, които ни посрещнаха и последваха в сградата. Спокойствието на работещите е нещо нормално, обяснява директорът на общинския отдел Емине Атмаджа.

"Всички тук обичаме животните. Повечето сме се грижили за животни. Например, аз и дъщеря ми имаме котки, но се грижим и за уличните котки. Всяка вечер ни посреща цяла група котки. Разбира се, че имаме някои колеги, които не са много щастливи от тяхното присъствие, но аз имам шанса да съм шеф тук. Много, много не могат да се обаждат. Повечето всеки ден им носят храна. Ежедневно ги обгрижваме и сме много щастливи за това, споделя Емине, а докато разговаряме, едно от кучетата спокойно спи край бюрото ѝ. 

Когато се случва земетресението в ранните часове на 6 февруари миналата година, Емине успява да напусне жилището си с три от четирите си котки. На другия ден се връща и успява да извади от развалините жива и четвъртата си котка. Със същата решителност в момента организира курсове за деца и възрастни в сферата на изкуството, кулинарията, градинарството, спорта, както и за професионална квалификация на пострадали от бедствието. Грижите, които тя полага за възстановяването на нейния град Хатай, са насочени както към хора, така и към животни, защото животните тук са част от обществото.

"Преди земетресението уличните животни живееха много добре в Антакия и в района, защото за тях се грижеше бакалията, грижеха се хората от центъра, от чаршията. След земетресението те вече даже нямат и балкон, под който да могат да се скрият. Нямат къща, под която да се заслонят. Вали постоянно, дори да им дадем храна, те няма къде да я консумират. Нямат вече място за живот. Затова почнахме да се грижим първоначално за едно куче и сега са много повече."

Снимка: Мария Петрова

Николас Метри, който е ръководител на програмата на Датския съвет за бежанците за района на Хатай, също е впечатлен от отдадеността, с която местните хора се грижат за домашните си любимци. Оказва се, че специалистите по ветеринарна медицина сами са се организирали и посещават местата за временно настаняване както на турските граждани, така и на бежанците, за да преглеждат и лекуват животните, които имат нужда от това.

"Имам три кучета и котка. След земетресението бях изключително заинтересован дали има ветеринарна помощ за домашните любимци. Това всъщност се оказа едно от най-затрогващите неща. Всеки ветеринар, когото познаваме в града, установи нещо като система за обиколки. Т.е. той обикаля различните лагери за временно настаняване и полага грижи за домашните любимци, които хората са взели със себе си. Това е част от самото общество. Част от същността му. Това е една от причините да съм напълно влюбен в тази страна, признава Николас Метри, а добротата и грижите, които хората в Хатай проявяват към бездомните животни след земетресението, му дава увереност за преодоляването на проблемите, причинени от бедствието:

"Първия път, когато след земетресението се върнах на улицата в Хатай, на която живеех, бях облян в сълзи. Когато разхождах моите три кучета, обикновено там имаше група бездомни кучета на улицата. Бяхме дали име на всяко едно от тях и тези кучета бяха приятели с моите домашни любимци. Когато излизахме на разходка, играеха заедно и беше най-сладкото нещо. Обичах този град безкрайно много. Когато се върнах на улицата, внезапно ме порази мисълта за всички тези кучета, спомнях си ги с имена, чудех се какво се е случило с тях. Видях едно от тях да бяга към мен и започнах да му говоря: „О, боже, някой храни ли те? Как си? Толкова много ми липсваше!“. И тогава се огледах и на фона на всичките разрушения, а всичко беше сринато, имаше купички с кучешка храна на всеки 20 метра. Хората в центъра на бедствието се грижеха тези бездомни кучета да бъдат нахранени. Това ми дава надежда за човечеството, каза за БНР Николас Метри.


Още по темата в звуковия файл.


По публикацията работи: Гергана Хрисчева

БНР подкасти:

Новините на БНР – във Facebook, Instagram, Viber, YouTube и Telegram.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Горещи теми

Войната в Украйна