Шотландия обаче прави известно изключение, защото, освен всичко друго - се набляга на консумацията на уиски. И изобщо за "водата на живота" има много легенди и истории и макар и да се смята, че първите дестилерии за уиски са се появили в Ирландия, Шотландия все пак си остава "Меката" на спиртната напитка, обичайно кехлибарен цвят.
По това време на годината Британските острови обикновено са брулени от бури, но хората в тази част на света са му намерили колая – седиш си кротко пред камината с чаша малцово уиски в ръка в очакване на по-добро време. В Шотландия днес офиицално са регистриарни 162 дестилерии.
Историята на производството на уиски е много интересна със своите възходи и падения, но едно градче, останало със славата на световна столица на уискито дори е възпято в местния фолклор. Става дума за Кембълтаун на полуостров Кентайър.
В началото на XIX век Кембълтаун прави истински бум в производството на уиски като се превръща в световна столица на уискито. Това не е странно, защото всички предпоставки са били налице - плодородните полета на Кентайър за отглеждане на ечемик, неободимата за целта вода от близкото сладководно езеро, въглища от близките мини за гориво за казаните, а също и торфени блата, откъдето се изпозлва торф (нискокалорично гориво) за сушене и опушване на зърната с цел придобиване на този пушен вкус при някои марки.
Голям плюс за Кембълтаун е също естественото дълбоко пристанище, което на практика е солено езеро, наречено Кембълтаун Лох, откъдето с кораби уискито започва да достига до големите и бързоразвиващи се пазари в Глазгоу и Лондон, а също и до Америка. В края на 19-ти век Кембълтаун е вече проспериращ град с десетки дестилерии. Макар и днес индустрията като цяло да е западнала в тази част на Шотландия, все още могат да се видят богатите вили по източната част на залива, посторени благодарение на уискито и херингата.
През 20-те години на XX век обаче 17 дестилерии са затворени. Причината- търсенето на уиски е толкова голямо, че дестилериите не могат да се справят с поръчките и качеството на продукта започва да пада. Настават и тежки икономиечски времена.
В същото време районът Спейсад в Северна Шотландия е свързан с новите железопътни линии, което му позволява да увеличи производството си. Световните войни, забраната на производството и Голямата депресия в Америка допринасят за упадъка на Кембълтаун.
Градът обаче завинаги остава в шотландския фолклор с една песен по мотив от любопитна действителна история. Песента се нарича "Езеро Кембълтаун, искам да си уиски. За да научим историята, която стои зад песента се е погрижил един от нейните изпълнители – Анди Стюърт, известен певец и радио и телевизионен водещ, който посетил градчето.
Стари жители на Кембълтаун му, разказали, че преди много години е имало 14 дестилерии на върха на баира край града. Цената на уискито обаче е била много висока и местните хора са си мечтаели то да е без пари. Един ден избухнал пожар в една от дестилериите. Не са знае как точно, но съмненията са, че не е било случайно.
Огромни пламъци се издигнали, а от резервоарите и бъчвите с безценната течност изтекли повече от 10 000 галона уиски, т.е. около 50 000 литра. Уискито се понесло като огнена река по улиците на Кембълтаун и както може и да се очаква, мъжкото население се втурнало кой с каквото има и може – теджери, стомни, кофи, за да не отиде зян ценната течност. На практика настъпило пълно веселие, което обаче било помрачено.
"За нещастие обаче точно на този ден имало кораб с кадети в залива на учение. Кораб, пълен с млади момчета, прекалено млади, за да знаят какво правят. Те се качили на хълма и потушили пожара. Това бил английски кораб", разказва с недоволство в гласа Анди Стюърт, както и подчертава, че корабът е английски.
И както отбелязва певецът, ако в този ден сте попитали мъж в Кембълтаун дали иска чаша уиски шансът да откаже е бил малък, но ако сте го попитате дали иска вода в уискито той ще си спомни трагедията и ще отговори "Не, благодаря, какво му е хубавото да започнеш пожар и след това да го потуши!".
В тази песен е залегнала и една легенда за Кембълтаун, че когато производството на уиски е започнало да бъде тежко облагано от шотландското правителство и бирниците са започнали да шетат в района, местните хора са криели бъчвите с уиски на дъното на езерото, вързани с дълги въжета.
Бъчвите, разбира се, веднага са били изваждани от езерото щом данъчните си отидели. Но както може и да се очаква по време на цялата тази операция е имало и жертви, т.е. разбивали са се бъчви и уискито, а жителите на града започнали да говорят, че в езерото вече има повече уиски, отколкото вода.
Възпяването на местната алкохолна напитка е характерно и за много други държави. Това важи и за България, където има подобни изпълнения - за река Марица, за Перловската река и за Пернишката река, където пожеланията са "ракия да стане, а тревата – шопска салата".
Песента може да чуете в звуковия файл.
