Именно това доколко и как са компенсирани доходите на хората след инфлацията, която достигна 32 % за две години и половина, е основната обсъждана тема. Пламен Димитров – президент на КНСБ каза: "Инфлацията някъде е покрита, но не навсякъде, защото зависи кои какво слага в пазарската си кошница. Затова настояваме за ръст на заплатите с 12-15%".
Ниските доходи водят и до парадокса – нужда от работна сила, но липса на кандидати за свободните позиции, уточни Димитров. Той даде пример и каква е покупателната способност на хората, които работят на минимална заплата, в България и още 4 държави – Румъния, Хърватия, Франция и Германия. Изследването е направено на база 20 най-необходими стоки, сред които са ориз, брашно, хляб, кайма, поле, ябълки и колко пъти те могат да бъдат купени с една минимална заплата в съответните страни.
"В България с една минимална заплата можеш да си купиш 8 пъти тези стоки, а в Румъния – 15 пъти, в Германия -33 пъти".
Средната издръжка на живот у нас за да живеем нормално е 1454 лв. чисто. "У нас само 1/3 от българите получават такава заплата. Най-честите нарушения на трудовото законодателство са свързани именно със заплащането и здравословните и безопасни условия на труд.
Затова на среща между синдиката и кмета на Пловдив Костадин Димитров се е стигнало до споразумение да заработи съвета на Тристранно сътрудничество към общината. Областният координатор на КНСБ-Пловдив Боян Бойкински даде пример с какво ще се занимава:
"Трудовите възнаграждения на работещите в детско и училищно здравеопазване и начинът на разпределението им. Има информация, че има диспропорции в различните райони и това поражда диспропорции".
Стана ясно още, че КНСБ прави черен списък на най-некоректните работодатели в страната, които да вкара в затвора. В списъка от Пловдив към момента влиза американска компания за осветителни тела. Междувременно от синдиката поставят и няколко спешни задачи за решаване пред служебния кабинет и новото правителство. Това са комитет за наблюдение разходването на средствата по плана за възстановяване, неорязването на социалните плащания и изпълнението на заложения дефицит в бюджет 2024. Настояват и за промяна в Кодекса за социално осигуряване, които да бъдат в подкрепа на фирмите, които срещат затруднения заради рецесията. Идеята е те да получат финансово подпомагане от страна на държавата.
Генералните директори на БНР, БТА и БНТ Милен Митев, Кирил Вълчев и Емил Кошлуков представиха съвместната инициатива "14 века България в Европа". Не само патриотизмът е във фокуса на инициативата. Искаме да се фокусираме върху събития от българската история, за които се знае малко. Ние сме призвани да разкажем истината за събитията, обясни в..
Проф. Д-р Милен И. Георгиев, ръководител на Лаборатория по Метаболомика в Институт по микробиология „Стефан Ангелов“ към БАН и на отдел “Растителна клетъчна биотехнология” в Центъра за върхови постижения по растителна системна биология и биотехнология в Пловдив - бе отличен за рекорден четвърти път с награда за наука „Питагор“. Престижната награда..
Имат ли основание за безпокойство фермерите след дъжовете през последните дни коментира в програма "Ден след ден" доц. Калинка Кузмова, която е агрометеоролог в Аграрния университет в Пловдив. "По принцип влагата е критична в периода около цъвтеж. Така че за зърнено-житните култури, тя е изключително необходима, защото пшеницата би трябвало да е..
По-таргетирани регионални политики за справяне с дисбалансите на регионите в България. Това е една от препоръките на изследването на Съвета за икономически анализи (СИА) "Мултипликаторите на работните места в България", изготвено от доц. Пламен Ненов, секретар на Съвета и Рада Павлова, младши сътрудник в него, което беше представено днес в..
Не очаквам сериозно увеличение на цената на тока от 1 юли за битовите потребители. Това коментира Калоян Стайков , главен икономист в Института за енергиен мениджмънт, по повод излязлата информация, че токът ще поскъпне с 30%, тъй като АЕЦ – Козлодуй е подал заявление за увеличение на тарифите за бита с толкова. Според него увеличението..