Кучешка идилия: Домът на Валя е изпълнен с лаещи радости

Фрагмент от ''Цветовете на деня''



Днес в рубриката "97 лапи и 1 опашка" ще ви запознаем с едно семейство, за което кучетата не са просто домашни любимци, а нещо много повече. 
Срещаме се с Валя Иванова, която е родом от Кула, но от няколко години живее със семейството си в София. Ще започнем с лошото, че за да стигнем към хубавото. Първото куче на Валя и съпругът ѝ бива приспано. По това време те са сами, нямат все още дете, но със загубата на домашния любимец се отваря една огромна празнина в сърцата им, която те в последствие запълват. Повече разказва Валя Иванова:

"Преди запознаването ми със съпруга ми той имаше лабарадор и всъщност аз се включих към тяхното семейство. Това беше голямо предизвикателство, защото никога до сега не бях живяла с домашен любимец - куче и то в затворено пространство. Успях да се напасна. Всъщност истинската любов се появи, когато още преди аз да знам, че съм бременна, съпругът ми вече знаеше този факт, тъй като лабарадорът си е променил поведението. Беше започнал да се гушка повече в корема ми, да скимти, което като се замисля, наистина беше факт. Тогава усетих, че кучето е едно уникално животно и започна нашата истинска любов."

За жалост на 3 март 2022 година се налага лабарадорът Чара да бъде приспан. Въпреки ежедневните несгоди около грижите за домашния любимец, оставайки без него, семейството осъзнава, че къщата им без него е празна. Валя и съпругът ѝ търсят да закупят най-сладкото, породисто и малко кученце, с паспорти, потекло, но не го намират. Вместо това те намират едно чудесно момиче, по думите на Валя - твърде младо за възгледите си, от Сапарева Баня, което подслонява бездомни животни и им търси стопани. И решението дошло само. Разглеждайки нейните публикации  решили да си вземат бездомно кученце, разказва още Валя:

"Причината изобщо не беше финансова, просто така го усетихме вътрешно- в името на нашия лабрадор, който изгубихме, решихме да дадем шанс на някое бездомно мъниче. Отидохме до Сапарева баня без дъщеря ни, защото искахме да я зарадваме. Въпросното момиче, при което отидохме, гледаше в дома си може би петнайсетина бездомни кученца към онзи момент. Докато момичето ни донесе паспорта и всички документи на кученцето, което бяхме избрали, дойде и неговата сестричка. Дойде в мен, сгуши се в краката ми. В този момент с мъжа ми само се погледнахме и го попитах: "Искаш ли да я вземем?" - отговорът беше  да."

Да вземат две бебета кучета, имайки дъщеря на 4 години, е било първично решение, но не съжаляват, допълва още Валя. За нейното семейство, любовта към животните е нещо много голямо и ценно. И това си личи по всичко. Точно тази любов ръководи голяма част от постъпките им впоследствие, които са доста благородни. Те разпространяват на техни приятели координатите на момичето, от което са осиновили кученцето и по този начин успяват да заразят още хора да си осиновят кученца. 

Наскоро семейството на Валя дава временен дом на още 3 малки кученца, които биват посрещнати с много грижа и обич. Те остават при тях за няколко месеца, след което момичето от Сапарева баня ги приема при себе си, докато им намери постоянни стопани. 

Това е историята на Валя Иванова и нейното семейство. Една история за любов, поуки и пример. А от такива истории можеш само да вземаш, защото те могат само да дават, на което ни учат животните. 

*Повече може да чуете в звуковия файл.

Още от Цветовете на деня