Децата на нашите имигранти в САЩ - талантливи и умни

15 годишният Кристиян Куртев е гост в рубриката "Америка - илюзии и реалности"

Интервю на Елена Цанева с Кристиян Куртев в рубриката “Америка - илюзии и реалности”

В този епизод на рубриката “Америка- илюзии и реалности” гост е 15 годишният Кристиян Куртев.

Едно от онези умни и талантливи деца, които от 90-те години насам успешно изпреварват американските със знанията и възпитанието си и се превръщат не в богатство на своята родина , а в интелектуалното богатство на Америка!

"Баба и дядо - те ми липсват. Те са ме отгледали. Като бяхме в София те живяха с наси съм прекарал ранното си детство с тях и много ми липсват. Живеят в момента в Ямбол. Дядо ми е пчелар. Има и градина. И двамата са пенсионери, казва Кристиян Куртев. 

През 90 -те години на миналия век американски лекари и психолози  констатират  имигрантски феномен.   В училищата се оказва, че децата на новопристигащите по това време имигранти са много по-различни от  децата на тези, които идват 30-40 години по рано. В училище децата на новите имигранти те са с по-висок успех  от американските си връстници, спокойни и не агресивни са. През 1994 година лекарите обръщат внимание на това ,че децата на имигрантите  от 90-те години са  по-здрави от американските деца и изследователите наричат това “Парадоксът на детското здраве”. Д-р Леонард Сакс, лекар и психолог  стига до извода, че силните и здрави семейства на имигрантите, културата на уважение към родителите, решителното, не сурово, но строго родителство са най-важните фактори, които правят децата на имигрантите от края на 20-ти век по добри от американските им връстници! Ценностите на нашите баби изглежда се оказват твърде актуални и важни. Семейството възпитава, а училището учи! 

15 годишният  Кристиян  Куртев живее от 5 години близо до Сан Хосе в щата Калифорния. Запознаваме се с него  се на  българския фолклорен фестивал "Верея" в Чикаго.

Кога започна да танцуваш народни танци?

"Още в детската градина в България преди да се преместя в Щатите. След това танцувах в юношески танцов ансамбъл “Пламъче” в България. 

Има ли танц, който ти си направил, на който хореографията е твоя?

"Имам около 4 танца на които аз съм измислил хореографията, като този, който го представихме тук на фестивал "Верея" аз го измислих изцяло". 

Преместих се с родителите си в САЩ. Първоначално търсих място ,където да танцувам, защото това е едно от нещата, които съм  правил през целия си живот. Липсваше ми и много се радвах, че успях да намеря група, с която да танцуваме в тукашното българско училище в Калифорния.

Първоначално бях леко скептично настроен, защото тъкмо бях приет в Първа частна математическа гимназия, където исках да уча математика. Имах много приятели, с които щяхме да учим заедно. Тъкмо щях да бъда в 5-ти клас. Също така исках и да се преместим, защото е съвсем друго място и ще получа възможности, които няма да получа в България.

Образът, който имах за Америка беше изцяло въз основа на филмите, които бях гледал за американските училища и за тукашното общество, но в момента в който се преместих това се промени, защото открих, че живота не е такъв, какъвто се показва по филмите.

Най-напред ме изненада това в училищата, че всички деца бяха много мили, а по филмите понякога показват хора, че са много груби. Аз ходих в 2 училища и всички бяха много мили.

Нямам проблем с ученето, така че и на двете места ми е еднакво лесно.

Освен танците, обичам и математиката. Аз съм състезател по математика още от България.  Също така съм състезател и по информатика. Искам да се занимавам с математика, информатика, инженерство..

По математика съм участвал на много Олимпиади. Тази година моят отбор, аз се състезавам към Руското училище по математика, спечелихме 4-то място на отборния кръг в Харвард MIT състезанието. Също така спечелихме 1-во място на Pupple Comet  се нарича. В някои седмици се случва да участвам в по 4 състезания, разказва Кристиян.

"Баба Мариана Тагарева и дядо Герорги Тагарев са електроинженери. Те са ме научили на много важни неща. Например четенето. Баба ми ме научи да чета едно лято. Точно преди първи клас и това са ми едни от най-скъпите спомени, защото след като се научих да чета, аз открих света на книгите и съм прочел със сигурност много, много книги.

Аз съм един от най-големите зубрачи в училище, но в моето училище голяма част от децата са зубрачи и обичат да четат и да учат и това е вдъхновяващо. Когато отидем на обяд, ние не си говорим там за социалните медии какво се е случило, кой какво казал на кого, ние си говорим за това, което сме прочели, кои книги четем в момента, какво сме научили в час по математика.

И спорт обичам. Аз тази година се записах да бягам. А също така плувам още от детската градина, тази година реших да се запиша и на лека атлетика.

Веднъж на всеки 2 седмици да се събирам с приятели, да  отидем на кино, да ходим в парка да играем футбол, споделя той.

Не си мечтал за Америка, а сега имаш ли американска мечта?

"Мечтата ми е след като завърша училище да работя нещо, което ми доставя удоволствие и което да помогне на хората."


Още по темата в звуковия файл.



Още от Закуска на тревата