Нагласите на българите към пенсионната система

Разговор на Данаил Конов със Зорница Русинова

Всеки десети пълнолетен гражданин на страната посочва, че се е случвало за по-малко от година да работи, без да се осигурява. Това се е случвало при 9,6% от участниците в мащабен анализ за нагласите към пенсионната система у нас, представено от Парламентарния център за проучвания. 53% не са доволни от пенсията си, 35,4% отчасти, а 11% са напълно доволни, показва проучването. Сред пенсионираните през последните 5 години неудовлетворение от дохода си са декларирали 42%, а сред пенсионираните преди повече от 11 години – 60%. Какви са измеренията и възможна ли е промяна на пенсионната система у нас? Подробности разказа Зорница Русинова, председател на Икономически и социален съвет.

"Пенсионната система в България и голяма част от европейските страни е изграждана преди много години, когато на първо място демографската картина е била по-различна и в същото време една голяма част от икономиката и начина на развитие оттук нататък и на осигурителни отношения на пазара на труда. В България една от големите теми, които касае развитието на пенсионната система е как при тази негативна демография, която имаме можем да усъвършенстваме пенсионната система така, че тя да продължи да отговаря на нуждите, поради които е възникнала за да обезпечи живота на хората с достойни доходи, след като приключи трудовата им дейност", отбеляза тя.

По думите й най-големият проблем на пенсионната система у нас е, че различните демографски и мигрантски вълни са голяма тежест върху работещите хора. С промените, които са правени по отношение на минималните пенсии и други промени се е постигнало едно изкривяване на част от общите принципи, които си е поставила пенсионната система. На първо място тя е да бъде солидарна, а на второ - да се отчитат приносите на хората. Голяма част от българските пенсионери продължават да бъдат близо до линията на бедност, а също така срещат и трудности със закупуване на лекарства, достъп до основни стоки и услуги. Това налага сериозен разговор върху това, до каква степен и доколко трябва да се надгражда пенсионната система, категорична е Русинова.

Тя посочи, че проучване от съответната служба в НС сочи, че няма широка склонност към това хората да са съгласни в бъдеще да бъдат повишавани осигуровките, нито пък да има допълнително удължаване на трудовия живот. Задачата, която е поставена на Икономическия и социален съвет е да бъде подготвен подобен анализ, който да обхване целия дълъг период в последните 30 години на различните реформи, които са правени в пенсионната система. Също така той трябва да даде ключови препоръки по отношение на това, как този модел би могъл да се усъвършенства. Относно решенията на парламента тя каза:

"Хубавото е, че няма прекъсваемост в дейността на парламента вече с новите промени в Конституцията, но все пак зависи и от това, какво ще бъде мнозинството. Надявам се, че темата за възрастните хора ще бъде приоритет на всяка една от политическите партии без да се стига до популизъм, а по-скоро до това да се търсят разумни и прагматични решения как да се помогне на хората, които живеят достойни старини. Това са теми, които засягат и всички работещи хора, защото в крайна сметка осигурителната система подкрепя и хора, които поради различни причини могат да останат без работа. Работещите са тези, които чрез осигуровките си внасят принос в бюджета на НЗОК."

Проучването сочи и един тревожен факт, че голяма част от хората не са запознати с пенсионната и осигурителната система. Сивата икономика също е един от негативните фактори.

"Пенсионната система със сигурност би се повлияла ако има целенасочена демографска политика в България. Това е и причината от страна на Президентството да ни бъде възложено през тази година да актуализираме един анализ на демографската картина според отделните региони за планиране в страната", отбеляза Русинова. Тя допълни, че специалистите съветват да се търси допълнителна социална подкрепа на хората, които са с най-ниски пенсии.

"Независимо, че територията на България не е много голяма и по отношение на икономическото развитие не само дисбалансът между София като столица и останалите градове е голям, но и дисбалансът в отделните области е огромен. Всички знаем за по-забавеното и изоставащо развитие на Северозападна България, части от Южна България така, че конкретните мерки, които са обособени за всяка една от областите в страната ни могат да бъдат намерени в този анализ. Интересното тук е, че в случаите, в които ние сме давали конкретни мерки и конкретни препоръки свързани с мнение на работодатели и синдикати за някои от конкретните области, ще се имат предвид.

Повече подробности можете да чуете в звуковия файл.

Още от Ритъмът на столицата