На какво се дължи бърнаутът сред българските учители?

Фрагмент от ''Посоките на делника''


За никого не е тайна, че учителската професия има висока обществена стойност. Работещите в сферата прекарват много часове в преподаване, носят отговорност за ученици и често са натоварени с административна дейност. Бързата промяна в начина на работа заради пандемията допълнително доведе до натоварване при тях. Ако учителите не получават подходяща подкрепа и не отделят необходимото време за почивка, могат лесно да станат жертва на синдрома на професионалното прегаряне.

Професионалното прегаряне може да се опише като "състояние на хроничен стрес", което води до физическо и емоционално изтощение, цинизъм, дезориентация, чувство за неефективност и липса на постижения.

Учителите обикновено работят много, развиват уменията си непрестанно и имат желание да дадат много добавена стойност. Тези черти са похвални, но могат доведат до негативни последствия за психологическото и физическото им здраве, каза за Радио ВИДИН психологът Кирил Кунчев:

"Професионалното прегаряне или изгаряне, или известно още като бърнаут е дефинирано от Световната здравна организация в международната класификация на болестите, като синдром, появяващ се в резултат на хроничен стрес на работното място, който не е бил управляван успешно и не е овладян. Това е състояние, чиито причини и симптоматика трябва да се свързват само и единствено с трудовия процес. Да се разглеждат в професионален контекст. Тази особеност трябва да се подчертае, тъй като много от симптомите на прегаряне могат да бъдат открити и при други състояния и разстройства, например - преживяване на ситуационен работен стрес, психична умора, депресия, отчуждения и т.н."

Според едно изследване на прегарянето на учителите от 1995 г., силата на този процес е от порядъка на 5% на година, което ни убеждава, че или учителят трябва да работи не повече от 20 години, или към него трябва да бъдат приложени компенсаторни механизми. Подобно изследване се провежда и у нас, каза д-р Юлиян Петров, председател на Синдикат "Образование" към Конфедерация на труда "Подкрепа":

"Синдикат "Образование" от може би десетина години започна едни разговори и с МОН за един огромен проблем в учителската професия, който е фокусиран на база на много научни и световни изследвания. Още през миналия век, през осемдесетте години, бърнаутът при учителите е поставен като национален проблем на всяка една държаща на себе си и образованието нация и от 82-ра година учителската професия е в графата "рискови професии" по отношение на бърнаут ефекта на педагогическите специалисти. Вследствие на което ние поискахме от Министерството на образованието да възложи на Пловдивския университет да направи едно национално изследване и диагностика на бърнаут синдрома при учителите. Там всъщност се стига до едни много стресиращи резултати - стресогенните фактори в учителската професия са над допустимите в Европа и света и ако се приема, че едно 30% бърнаут ефект в професията на учителя е нещо стандартно, в България стигнахме чрез това изследване, което е огромно и включва хиляди педагогически специалисти в България, че на места това прегаряне стига над 60%."

По данни на Центъра за контрол и превенция на заболяванията на САЩ, 75% от заболяванията на хората са предизвикани от стрес. Допреди няколко години в образователната система на България нямаше представителни обобщени данни за диагностика на бърнаут ефекта на педагогическите специалисти, като логично нямаше и национална образователна политика за превенция на професионалното прегаряне при учителите.

Негативните последици както за личността на учителя, така и за учениците и организацията като цяло, едва ли имат точен икономически еквивалент. Тяхното изражение е по-скоро в сферата на психологическите, социалните и физическите измерения на човешкото здраве и човешките взаимоотношения, както и в чувството ни за щастие, удовлетвореност от труда и професионална ефективност. 

Последиците от синдрома на емоционалното „изгаряне” в учителската професия и за отделния учител, и за организацията като цяло показват сериозността на проблема. 

"Всеки етап на прегаряне изисква различна взаимопомощ, а това означава, че първата стъпка за справяне включва диагностика. Разбира се е препоръчително тя да бъде направена от специалист - психолог или психиатър. Тя винаги включва интервю, а понякога и прилагане на различни текстови методики. В началният етап на взаимопомощ е достатъчно учителят да промени убежденията си, т.е да преформулира отношението си, очакванията, претенциите си и целите си в професионалната сфера, като си постави една единствена задача, а тя е възстановяване на житейския баланс между професионалните ангажименти и останалите житейски сфери - семейство, приятели, личен живот и пр. .. пагубно е да се превръщат професионалните задачи в смисъл на живота. Кръгът на общуване не трябва да се ограничава само до преподавателския състав и работното място. Важно е учителят да има приятелски кръг извън училище, хора с други професии, професионална дейност, развлечение и начин на живот. Полезни са и техниките за управление на времето - например график за всяка седмица, който ще осигури време за всички области на живота" - са сред нещата, които могат да се направят при усещане за  професионално прегаряне.

*Повече може да чуете в звуковия файл.

Още от БНР уеб