Книгите са прозорец към света, е казал някой умен човек. Това е съвсем вярно. А виждали ли сте грейналите очи на децата, когато слушат приказки или зачитат детска книжка? Те сякаш са на друго място през това време, в чудната страна, където всичко е възможно, дори детските фантазии. Не е зле и ние, големите да се научим да пооставаме за малко на това място - там, където мечтите стават реалност. Тогава вместо действителността за малко във физически ни свят се намесва мечтанието. След това можем да си вилнеем като възрастни на воля, да учим таблица за уморение, да плащаме данък общоход и да правим нещата сложни.

Освен че развиват въображението, детските книги могат да подобрят когнитивните способности на малките, напомня детският писател Божидара Ангелова.

Тя е известна сред най-малките с прякора "Леля Приказка", защото играе театрални сюжети и разказва вълнуващи истории на най-малките. Ето какво каза Боби за Международния ден на детската книга:

"Това е един много много хубав празник, хем е празник на децата, хем е празник на книгите. Чества се, всъщност датата на рождения ден на датския писател Ханс Кристиан Андерсен, който всички знаем, че е написал едни от най-емблематичните детски приказки "Малката русалка", "Малката кибритопродавачка", "Оловният войник", "Принцесата върху граховото, " Грозното патенце", с които сме отраснали в нашето детство. Така че това за мен поне един много детски, много топъл, много хубав празник...Книгите трябва да се четат, за да може децата да научават различни знания и мъдрост. Това безспорно е факт, но има нещо друго, което обикновено не се изтъква. Че самото четене, актът на четене провокира много сложни мисловни процеси в човешкия мозък по принцип, и съответно и в детския. Развиват се когнитивните функции, мисленето. Речникът се обогатява, въображението, вниманието, паметта, волята, логиката. Тези неща няма как по друг начин да бъдат провокирани да протичат такива процеси. Не може да бъде постигнато чрез гледане на филмq там съвсем по друг начин реагира мозъка, не може да бъде постигнато, ако някой ти разказва, преразказва приказка.

Четенето е своеобразен акт на мозъка и неслучайно точно езикът и речта са извели хомо сапиенс в една интелектуална революция, в която човечеството вече излиза на преден план и като ръководен спрямо животинското царство.

- А и колко е хубаво в края на деня дори нещо да сме изнервени, стресирани, да се бухнем в дрехите на друг герой и да изживеем неговите вълнения, да се почувстваме като него. Между другото, може би знаеш, че има и приказкотерапия, така може да се насърчи човек да излезе от дадена ситуация, ако следва сценарий от книга....Да преоткрие себе си в дадена ситуация, и да излезе лесно от нея.

- Много възможно е, това разбира се се прави от специалисти, но точно ето още едно приложение на приказките в нашия живот, даже и като големи и зрели хора...

- Няма даже и нужда да се питаме защо е важно децата да развиват речника си в днешното време, в което се пише все още с четворки и с шестици така много сбито, във фейсбук стил, мисълта скача от едно на друго.

- Това е много полезно, децата да упражняват речника си и да го обогатяват. Така изразяват и себе си по-дълбоко, много по-добре ще могат да изразят своите чувства, емоции и да осмислят себе си. Едно е да има богат речник и да може да изрази мнението си, чувствата си, впечатленията си от събития, от явления и съвсем друго е примерно, както често се случва нали с едно "Аз съм ОК!".

- А какви според теб са липсващите послания в детската литература? Наблюдаваш ли и други детски писатели? Липсват ли позитивните послания все повече или българската литература още не е толкова засегната?

- Всяка книга има свое послание, въпросът е читателят да го открие, но пък е истина и това, че много хора започнаха да пишат. От една страна, лошо няма, от друга страна някак си като че ли не се прецизира достатъчно качеството на това, което е написано и понякога може човек да случи книга, която не е написана на достатъчно ниво, за да бъде като пример, на децата да се каже "Ето това е една хубава, качествена книга, ювелирно издание", едва ли не. Но пък има и книги на съвременни автори, които много добре отразяват детската психология, имаме и много качествени детски автори.

- Трябва ли да обичаш децата, за да пишеш детски книги?

- Ами трябва да обичаш децата, трябва и да ги разбираш. Мисля, че второто е по сложно, защото някак си като порасне човек спира като че ли да мисли как е като дете. Почваме да смятаме, че децата са малки хора, тоест като нас, големите, просто малък размер. Подценяваме ги понякога, а понякога ги и надценяваме и трябва много прецизно човек да разбира детската психология, а това става точно с общуване с деца.

Като че ли нали човек спира да бъде чувствителен към детското в себе си. Искаме да пораснем и някак си в някакъв момент, не можем да усетим децата като деца. Дори тази сутрин с едно момиче разговарях, което е младо момиче, но каза "Аз не разбирам децата". И се замислих за това, че всъщност тя е по-близо до детската възраст, но някак си в момента на растежа е изгубила това да усеща детското. Аз съм много по-възрастна, но пък контактът с децата ме е научил да усещам децата.

Божидара Ангелова: Четенето развива и интелекта, и eмоциите